Всеки ден се карахме с моята приятелка. Не се издържаше. Всичко започна преди 3 години. Тогава пламна нашата любов. Решихме, че ще е страхотно да заживеем заедно. Искахме да бъдем семейство и да живеем щастливо. Радка обаче беше много ревнива. Непрекъснато ме подозираше в какво ли не. Не дай си боже някоя жена да ме е загледала. Скандалът ми беше вързан в кърпа. След като си наехме апартамент си помислих, че ще възвърна малко от доверието ни. В началото нещата се позакрепиха и любовта отново властваше над ревността. Но в работата ми ставаше все по-напечено. Заформиха се няколко командировки. След първата Радка направо откачи. Беше убедена, че съм бил с някоя колежка. Звънеше ми по 6 пъти на ден, пишеше ми през 15-20 минути. А аз не винаги можех да отговарям навреме. През времето, в което не й пишех, тя изпадаше в нервни кризи и после едвам успявах да я утеша. На третата година нещата вече бяха извън контрол.
Ние повече се карахме, отколкото да се обичаме. Чудех се какво да направя, за да повярва, че не искам друга жена. Вече нищо не помагаше. Не смеех да закъснея от работа или да изляза с някой приятел. Гледах да съм все около нея, а тя като че ли ме подозираше още повече. Накрая й казах, че не мога повече така и ако продължава, ще се наложи да се изнеса от жилището. А тя скочи срещу мен, че сигурно някъде ме чака друга и аз предпочитам да съм с нея. Реших, че това не може да се търпи, събрах си багажа и й казах, че отивам за малко на село. Исках просто да й дам време. Тя реши, че няма да ми пише и да ме чува. Беше странно, когато пристигнах на село. Всичко беше толкова спокойно, че чак се чувствах неловко. 3 дни Радка нито ми писа, нито ми се обади. На четвъртия реших все пак да й звънна, защото ми липсваше. Но тя не си вдигна телефона.
Получих привечер съобщение, че няма смисъл да се чуваме, да си почивам. Реших, че става нещо нередно и на другия ден изпратих един приятел да види какво се случва в жилището, където живеехме. Вечерта ми се обади – звучеше доста странно и объркано. Каза ми, че е добре веднага да се прибера и да се видим. Аз запалих колата и веднага си дойдох. Марио, моят приятел ме посрещна пребледнял. Каза ми, че при Радка се отбил някакъв мъж, с който очевидно не били в приятелски отношения. Когато Марио се качил до вратата, вътре се чували стенания. Очевидно, че ми е изневерявала. Бях в шок! Жената, която три години ми държеше сметка ми беше изневерила!
Марио ми каза да не правя глупости и просто да се изнеса тихомълком. Каза ми, че е забелязал, че когато излизаме с Радка тя крадешком гледала моите приятели. И дори флиртувала с тях. Как може да съм толкова наивен. На другия ден влетях в апартамента. Радка за щастие я нямаше, всичко беше разхвърляно, миришеше на чужд парфюм. Събрах си вещите и й оставих бележка: „Никога повече не ме търси“. Сега съм сам, но съм щастлив. Отървах се от лъжливата си ревнива приятелка, която ме е залъгвала, че ме обича. Не искам и да знам какво прави, блокирал съм телефона й.