Вместо почивка – умора! Най-после ми дадоха мечтаната отпуска. Ура! Време е за море. Заради обстановката трябваше да предпочета българското море. Няма значение, важното беше, че най-после ще си почина. Казах радостна новина на детето и мъжа си. Те се развълнуваха и започнаха да стягат куфарите. Морето ни зовеше. Спомних си отминалите дни, когато прекарвах с родителите си по един месец на морето – беше тихо и спокойно. И така, отправихме се на път и тръгнахме. По пътя обаче спукахме гума и едва не се претрепахме. Чакахме пътна помощ, защото болтовете бяха заяли и мъжът ми не можа да смени гумата. Дойдоха чак след два часа. Загубихме целия ден. Настроението ни се влоши, защото нямахме нищо за ядене – просто не си взехме храна. След смяната на гумата си наядохме в една бензиностанция с някакви съмнителни сандвичи.

Щом стигнахме до хотела, коремите и на тримата бяха съсипани. Едвам се добрахме до стаята. Не стигнахме до плажа, защото пихме въглен, за да се оправим. На другата сутрин нещата бяха по-добре. Стегнахме багажа за плажа и отидохме. Само че беше тъпкано с народ и нямаше къде да седнем. Най-после намерихме едно кътче, където беше по-празно. Легнах на кърпата щастлива и извадих книга. Но след няколко минути до нас се настаниха две семейства с малки деца, които не спряха да крещят. Пълнеха ми очите с пясък и тичаха до мен. Не издържах и им направих забележка. А те нагло ми казаха, че плажът е за всички. Мъжът ми ме подкрепи, но въпреки това крясъците продължиха. Решихме да се изкъпем в морето, но не забелязахме, че са сменили знамето на червено. Щом стъпихме в морето, спасителите започнаха да ни свирят – къпането било забранено.

Накрая се прибрахме в хотела и решихме да се наспим следобедно. Но над нашата стая имаше някакви пубери, които надуваха яко музиката. Започнах много да се нервя, мъжът ми също и той се качи да им прави забележка. С неохота те спряха музиката. Тамън се унесохме да поспим, когато до нас на терасата се разплака бебе, което току-що се будеше. Е, бебето нямаше как да му запушим устата. До края на почивката се случиха още куп нещо, които успяха да ме изкарат извън релси. Когато се прибрахме, аз спах в продължение на един ден – толкова бях изтощена от всичко. Оказа се, че вместо разтоварена, аз съм се върнах претоварена и изнервена. Занапред май ще си измисля някоя затънтена планина, за да се радвам на тишинка и спокойствие.