Мъжът помага вкъщи. Ехааа, звучи страхотно, нали? Ако се върнем назад през хилядолетията към нашите пра-предци, обитавали пещери и изхранвали се с лов, анализът показва, че основното бреме в образувалите се двойки, а и в дадена група – като цяло – се е носило от жените, чиято функция е била /и е/ да осигуряват възпроизводството на човешкия род. А отговорността на жените е била не само да родят, но и да отглеждат следващите генерации и то в условия, които днешните дами биха характеризирали като кошмарни… На практика, мъжете са отговаряли единствено за прехраната, ловувайки диви животни, но и готови да защитават тази с труд придобиваната храна от външни набези на неканени „гостени“… А на жените се е предоставяло да вършат всичко останало… Тази практика се е запазила и когато на преден план излиза земеделието с тази разлика, че жените са имали своя значим дял в този новоутвърдил се поминък. Така, отговорностите им са нараснали без да настъпи някакво съществено изменение по отношение помощта на мъжете в новосформиращите се семейни единици.

Тази неравнопоставеност между двата пола се запазва и през вековете преди и след новата ера, включително и през ранното и късно средновековие. Разбира се, това не е засягало по никакъв начин привилегированите хора от „висшата класа“, чиито огромни, разкошно обзаведени домове са се поддържали от многобройна прислуга, а стопанките само са наглеждали всичко да е в ред, предоставяйки и възпитанието на децата си на гувернантки… Едва през 19-я век като че ли има полъх нещата в обикновените семейства да се променят, но това става изключително бавно, тъй като жените все още си остават безправната част от човечеството и не смеят или не искат да търсят помощ от своите партньори що се отнася до домакинската работа, а и до отглеждането и възпитанието на децата поне през първите им 7 – 10 години. От средата на 20-я век обаче, с навлизането на нови технологии в производството, се наблюдава нарастващо по интензивност и обем икономическото развитие в световен мащаб, което – в социален план – изменя позицията на жените в обществото и те започват да масово да излизат на трудовия пазар, като в някои професии, свързани с дейностите в образованието, здравеопазването, администрацията, съдебното производство, но и новите технологии – те се оказват в еднаква степен, а в някои сегменти – дори предпочитани от мъже с подобна класификация.

Така времето, което жените са в състояние да отделят за поддържане на семейното огнище, намалява драстично – средно с около 9 часа! Несъмнено, те би следвало да бъдат подпомагани и то активно от своите съпрузи за сметка обаче, на личното време на последните, включващо хобита като практикуване на любим спорт, среща след работа с приятели, мързелуване в канапето с вестник в ръка или през тв екран и т. нат. В това отношение, мъжете определено предпочитат да останат в положение, да бъдат третирани като „малки момчета“ от съпругите си, както е било, когато са били обгрижвани от своите майки… Но при този дефицит на време да вършат ефективно домакинската си работа, огромната част от домакините са принудени да потърсят настоятелно помощта на своите „половинки“, колкото това да им е неприсъщо и вещаещо проблеми…

Положението на жените се усложни с избухването на световната корона-вирусна пандемия – те се оказаха засегнати икономически и социално в значително по-висока степен от мъжете, тъй като са на „първа линия“ срещу страховитата болест – в лицето на огромния брой здравни работници, учители, поемащи риска да се заразяват и да предават вируса на своите близки и познати. А стриктните забрани да се практикуват обичайни дейности като: ресторантьорство, хотелиерство и цялото многообразие на дребния бизнес – все области, в които се ангажирани изключително жени – доведоха отведнъж до рязко увеличаване на тяхната икономическа зависимост от семейните им партньори. В резултат на това зачестиха скандалите и домашното насилие вкъщи, още повече, че училищното обучение бе прекратено и децата останаха по домовете си, с което атмосферата там още повече се „нажежи“…

При това положение изниква въпросът: „Защо отговорността за цялата домакинска работа трябва да се поема единствено от майките, още повече, че част от тях работят „on-line“ на пълен работен дена?!“ И редно ли е жените да призовават и да молят настоятелно своите „половинки“ да им оказват съществена помощ вкъщи?! Не трябва ли представителите на „силния пол“ да осъзнаят цялата сериозност на обстановката и да положат усилия да са по-ангажирани и по-ефективни в семейните дела?

Необходима е трансформация – не жените да се тормозят как да накарат съпрузите си да помагат реално вкъщи, а мъжете да си зададат въпроса как максимално ефикасно да са помощ на своите твърде обременени съпруги!
Както споделя в радио-интервю Катрин Ан Едуардс, специалистка в областта „икономика на труда“, най-често задаваните й въпроси в своя „блог за бащинство“ тя получава от майки, които търсят съвети как да подходят, за да бъдат техните съпрузи по-ангажирани при отглеждането и възпитанието на децата или/и как да са по-отзивчиви да се отдават на домакинска работа (миене на чинии, оправяне на прането, чистене с прахосмукачката и други подобни дейности) в малкото им свободно време.

Заключението на Едуардс е, че майките не би следвало да се чувстват задължени да „ръчкат“ постоянно съпрузите си да помагат значително повече в къщи, защото това определено е още едно емоционално бреме, прибавено към съществуващите в и без това напрегнатата, стресираща обстановка! В същност, отговорността как мъжът да бъде истински съпричастен към семейните ангажименти се пада именно на съпруга и бащата! За съжаление, немалка част от съпрузите, както и самата държава имат своя „изгоден“ отговор: „Жени, вършете повече!“ Звучи твърде обезсърчаващо, нали?!

Мъжете, за да са равнопоставени партньори със своите партньорки, би следвало да се запитат: “А мога ли да направя още нещо вкъщи за нея и за децата ни?!” Затова попитайте съпругите си дали някога са търсили помощ отвън, как да ви накарат да сте по-ангажирани със семейството и в домакинството. Ако отговорът е отрицателен, тогава нямате проблеми. Ако обаче отговорът е „да“, то това е предупредителен сигнал, че трябва да коригирате съществено поведението си в посока да станете реален помощник в домакинството и съответно – във възпитанието на децата си! Действайте и успех!