Мания за пазаруване превърна живота ми в кошмар. Направих доста глупости в живота и сега съм една затънала жена. Приятелите ми започнаха да ме избягват, защото бях длъжница на почти всички. Парите ги нямах за нищо и ги пръсках в безумно пазаруване. Никога не можех да спестя, а щом вземех заплатата си, която никак не беше малка, аз веднага я пръсках в шопинг и тя свършваше за седмица. Бях като мъж, който проиграва парите си в казино. Само че аз ги харчех за безумни покупки, които дори нямах време да нося. Имах няколко чифта обувки, последна мода. Щом свършех работа, първото нещо беше да обиколя магазините и да си купя няколко торби с дрехи. А когато ми свършеха парите, полудявах и започвах да звъня на роднини, приятели и познати. В началото взимах дребни заеми, които някак си успявах да върна. Но в последствие започнах да искам по-големи суми, които с течение на времето се натрупаха и аз не можех да ги връщам навреме. След като приятелите ми логично отказаха да ми дават пари, аз започнах с банките и кредитните институции.
Там беше по-лесно, защото всички даваха. Дори не мислех за лихвите и условията, а взимах на поразия. Всичко това продължи две години, когато осъзнах, че съм нагазила жестоко в тинята. Започнаха да ми звънят и да ме заплашват със запори, защото закъснявах с вноските. Приятелите, на които им дължах прилично количество пари се скараха с мен и ме плашеха със съд. По това време аз си нямах мъж до себе си. Щом започнех връзка с някого, той виждаше моята мания и бързо се отказваше. Животът ми се беше превърнал в кошмар. Аз бях зависима от пазаруването. Потърсих помощ от професионален психолог. Първите няколко сеанса ми подействаха добре, но след това реших, че ми е минало и неусетно пак се оказах по магазините. Направо нямаше изход. В работата ми започнаха да разбират за моите дългове и започнаха да гледат с други очи на мен.
От всичко това ме избави Тодор – мъжът, който ме прие такава, каквато бях. Запознахме се, когато се разхождах депресирана в един парк. Бях навела глава и без да искам се блъснах в него, докато си разхождаше кучето. Той ме попита защо съм се оклюмала така и това беше началото на нашия разговор. Разказах му за всичко, а той ме слушаше внимателно. След разговора не ме критикува за нищо, а вместо това ме покани на вечеря. Бях изненадана, защото за първи път споделях тези неща, при това на непознат човек. След вечерята Тодор ме изпрати и каза, че му е било страшно приятно с мен. На другия ден исках отново да се видим и му писах. Той беше управител на фирма и каза, че ще може късно вечерта. Излязохме отново и така започна нашата връзка.
Тодор беше страхотен – не ме упрекваше за нищо и даже идваше с мен в магазините. А в последствие започна да ми подарява малки подаръчета, което за мен беше страхотно. Постепенно манията ми за пазар се превърна в мания по Тодор – аз бях влюбена в него. Той успя да ме излекува от тази моя глупава зависимост с много търпение и любов. В момента сме сгодени, а аз успях да върна всички заеми на приятели и институции. Тодор ми помогна и за това. В работата ме повишиха и очаквам да се оженим. Така животът ми отново тръгна напред и нагоре!
