Ергенският ми живот беше известен на всички. Приятелите ме заклеймиха като вечният ерген. Дори ми беше излязъл такъв прякор. Аз самият не вярвах, че някога ще ги опровергая. Но птичето кацна и на моето рамо. В момента съм женен с две деца и страхотна жена. Всичко това ми изглеждаше немислимо преди 10 години. Сега ще ви разкажа защо. Бях дете на разведени родители. Израснах между спорове, скандали, раздели, сълзи и драми. Направо не се издържаше. Нашите постоянно се разделяха и събираха. Пред моя поглед. Всичко това разбиваше постепенно психиката ми. Накрая просто всичко свърши – баща ми си намери друга жена и окончателно се изнесе. Майка ми трудно понесе раздялата. Каза, че бракът е гадно нещо и ми го повтаряше. След като гледах как се беше мъчила с татко реших, че никога няма да се женя. А мисълта за обвързване и семейство ме отвращаваше. Така реших да си живея живота.
Пътувах навсякъде, изградих си приятелства по цял свят. Работех дистанционно, станах програмист и ми беше лесно – само с един лаптоп и Интернет връзка и светът стана мой. Гаджетата идваха и си отиваха, защото усещаха, че аз ги искам само за малко в живота си. Някои оставаха разочаровани, че не ги допускам до сърцето си, но аз бях заявил пред всички, че аз ще бъда последният човек, който ще мисли за сериозна връзка, семейство и деца. Но тогава се появи тя. Една българка, по-объркана даже и от мен. Мразеща детството си, ненавиждаща семейството си. Баща и беше военен и диктатурата му я беше смазала. Тя беше успяла да избяга, но доста късно. Той я бил заплашвал с пушка, за да го слуша. Не й давал да излиза никъде, дори когато навършила 21 години. А след това тя направо избягала. И сега като мен решила да си живее живота. И точно тази наша свобода и бягство от миналото успя да ни привърже страшно много.
Отначало почнахме като приятели. След което приятелството ни се превърна във връзка. Без да се усетим, ние се бяхме влюбили един в друг. Не можехме да дишаме и ден, без да се видим или чуем. Но аз реших, че не е здравословно да продължавам така, защото знаех, че ако се обвържа, магията ще изчезне. Тогава се опитах да се разделя с нея, но още на другия ден ми залипсва страшно много и веднага я потърсих пак. След 1 година разбрах, че я обичам и искам да бъдем заедно. Нямах нищо против да си пътувам с нея. Тя усети моето колебание и ми каза, че никога няма да ме спира за нищо. Отново любовта ни завладя и след две години се оженихме. Родиха ни се прекрасни дечица. И до ден днешен съпругата ми е толерантна с мен, както и аз със нея. Може би всичко е напук на нашите родители, които са нямали този късмет, но определено подобен тип живот ми допада. И вече не съм „вечният ерген“.
