Животът ми буксува. Няма динамика, няма изненади. Всичко върви монотонно. Иначе не мога да се оплача от нищо – имам съпруг и две деца. Но някак си покрай грижите за собственото си семейство забравих, че и аз имам нужда от предизвикателства, изненади и забавления. Бях в дълго майчинство, за да отгледам децата както трябва. Всичко това започна да ми дотяга и най-сетне се върнах на работа. Известно време беше добре, но постепенно влязох в релсите на типичната омъжена жена – от работа вкъщи, от къщи на работа. Единствено уикендите можех да разпусна, но не съвсем – тогава се концентрирах в грижата с децата. Не бях излизала с приятелки половин година! Започнах да се изнервям и дори любовта към семейството не ме топлеше. Влязох в скучната спирала на всекидневието, което ми тровеше нервите. Имах нужда от някаква промяна, нещо ново.

Дори се чудех дали да не сменя работата си – ей така, от скука. Да има някакво разнообразие. Мислех си, че е просто лош период, но така минаха две години. Започнаха семейни конфликти. Лесно му беше на мъжа ми – ходеше си по конференции, излизаше да гледа мачове. А аз се стараех да им угодя, да гледам децата, да приготвям вечерята, да оправям къщата. Започна да ми писва и увеличих дозата на алкохол – пиех по две-три чаши вино. Но така имаше опасност да се превърна в алкохоличка. От това мое състояние ме извади една стара моя приятелка. Тя ми даден безценни съвети как да имам повече време за себе си. Каза ми, че в къщата трябва да има още една жена, която да се грижи за повечето неща. И така си намерих домашна прислужница. Тя се грижеше за чистотата, гледаше по малко децата, готвеше и чистеше.

Отначало мъжът ми имаше против, но когато му вдигнах няколко скандала се примири и установи, че по-добре да жертваме малко пари, но да възстановим спокойствието у дома. Сега вече съм щастлива жена – имам време за приятели, мога да изляза заедно с мъжа си на вечеря, не е нужно да съм домакиня постоянно. Нервите ми се успокоиха, възвърнах си самочувствието и гледам смело напред. Замислям даже да почна собствен бизнес. Затова на жени, които с в подобно състояние на моето ще дам съвет: платете си спокойствието и намерете заместител да върши работата, която е досадна, но трябва да се свърши.