Вещицата от Уолстрийт – така наричат е Хети Грийн, която се появява на бял сват през далечната 1834 г. – 42 години след създаването на Нюйоркската фондова борса (със седалище „Уол Стрийт“), където тя ще се подвизава изключително успешно чак до смъртта си през 1916 г.
Ранните си години малката Хети прекарва под грижите на нейните баща и дядо, тъй като здравословно състояние на майка й е било повече от незадоволително. Но, както казват, всяко „зло за добро“ – оставена изцяло на грижите на мъжката част от семейството (двама добри финансисти, чиито действия довели до успешни финансови операции и – съответно – до натрупване на значително богатство в полза на семейството), невръстното момиче се оказва „потопено“ в текущите сведения от борсовия пазар, чиито доклади й са четени редовно, като за „лека нощ“, от баща й и дядо й – за сметка на обичайните приказки за „добрите феи“! Несъмнено, това предопределя житейския й път.
Още на 7 години Хети ясно различава акции от облигации, а след още 5 години се оказва счетоводителя на семейството. Тийнейджърката се превръща постепенно в твърде бързо прогресиращ финансист, боравеща с лекота и вещина в областта на големите числа… Малките суми, които първоначално изкарва от инвестициите си, са обещаващо начало, но тя започва да работи на „пълни обороти“ едва след смъртта на баща й, когато е на 30 години. Тогава, наследила 5 – 7 милиона долара (равняващи се на 75 – 105 милиона днешен курс), тя ги инвестира незабавно във високорискови бонове от гражданската война в САЩ. Рискът се оправдава и, напипала веднъж пулса на борсата, Хети Грийн започва мащабно да атакува „големите пари“, давайки приоритет на сделките с недвижимите имоти, които й донасят огромни приходи.
При това постоянно рискува, купувайки акции с падаща стойност, обезценени имоти и банки пред фалит. Натрупващите се инвестиции й позволяват да отпуска краткосрочни заеми на закъсали фирми, но и на градската управа. Така, докато немалко участници на борсата затъват, „фурията Хети“ жъне успех след успех, разчитайки не на късмета си, а на своята висока компетентност и невероятен усет към борсовите сделки. Принципите, към които тя се придържа, оперирайки на борсата, са: първо, да държи големи суми в резерв; второ, да проучва в детайли инвестициите, които прави; трето, да инвестира „със замах“, докато останалите борсови играчи инвестират спорадично; четвърто, да не задържа за дълго инвестиции и да продава, докато останали се колебаят и изчакват; пето, да не трупа дългове; шесто, да запазва хладнокръвие при всяка борсова криза.
Личният живот на Хети Грийн не може да се каже обаче, че е успешен. Основната причина е в нейните алчност и скъперничество, които пораждат у нея болезнена мнителност – тя подозира (и може би с право), че ухажващите я мъже се въртят около нея единствено, за да се доберат до бързо увеличаващото й се богатство. Затова и се омъжва едва на 33 годишна възраст за достатъчно (по нейна преценка) богат мъж – Едуард Хенри Грийн – като се „застрахова“ чрез брачен договор, според който съпругът да няма каквито и да са права върху парите и имотите й.
Семейството се сдобива с две деца – Нед и Силвия, които растат в атмосфера на пестеливост и скъперничество, както и недоверие от страна на майката към бащата, който се оказва пълен неудачник в областта на финансите и богатството му бързо се стопява, а задълженията към банките – нарастат главоломно. Хети го спасява от банкрут 2 – 3 пъти, като плаща взетите на кредит суми, а след това му „показва вратата“ (но не се развежда и в края на живота му дори се грижи за него.) Нейната безскрупулност и алчност се проявяват ясно обаче, когато оспорва безуспешно завещанието на леля си, която остава 2 мил. долара за благотворителни цели.
Усетила цената на парите, тя се вманиачава да печели дори чрез неоправдани икономии, свързани с личния й живот и този на членовете на семейството. Претоплена на радиатор каша от овес е единственото й меню. Не си купува нови дрехи, движи с черна, мръсна и дрипава рокля, не си сменя обувките. Също така, не купува лекарства, не пуска топлата вода, радиаторът включва само през най-студените дни и нощи, а в магазините се пазари дълго и ожесточено. Връх на всичко е, че продава прочетените вестници и използва повторно салфетките, само приглаждайки краищата им… За съжаление, това изключително скъперническо поведение води до осакатяване на сина й Нед, който губи крака си, поради нежелание на майка му да плаща, за да го лекуват своевременно в реномирано болнично заведение.
Хети Грийн, заедно с децата си, постоянно се мести във все по-малки и неугледни квартири, криейки се по този начин от пресата, както и от данъчните власти. Недолюбвана поради завистта на околните от натрупаното й несметното богатство (достигнало приживе до умопомрачителните 4 милиарда долара), презирана поради липсата на каквато и да е съпричастност и неугледния си външен вид, тя става (и остава) известна като „Вещицата от Уолстрийт“.
Убедена, че натъпканият с банкноти сейф у дома й не е в безопасност, тя ревностно го охранява, държейки под ръка солиден пистолет, който без колебание използва, насочвайки го недвусмислено към известен железопътен магнат, заплашвал нея и сина й, ако не свали от високите цени, на които иска да му продаде закупени преди това от нея стратегически разположени железопътни линии…
След смъртта на Хети Грийн през 1916 г., децата Нед и Силвия наследяват всички нейни пари и имоти. Нед се жени за жената (която майка му не одобрявала), купува си остров, яхти, огромна къща и започва да харчи безразсъдно… Завещава останалото на сестра си, която, междувременно, се омъжва за ординарен, скромен човек и се отдава на благотворителност, завещавайки оставащите от богатството й 443 милиона долара за същата цел – благотворителност.
Една от известните й скандални постъпки е, когато насочва недвусмислено зареден пистолет /който винаги носи/ към известен железопътен магнат, заплашвал нея и сина й, ако се свали от цените, на които иска да му продаде закупени преди това от нея стратегически разположени железопътни линии…
