Синът ми се сдърпа с друго дете. Тази случка се е запечатала в главата ми. Като майка съм била винаги внимателна и добра към сина си. Разбира се, в повечето случаи децата правят глупости и са доста палави. Няма как всички да бъдат еднакво добри. Всеки човек прави глупости, дори и на стари години. А пък за децата да не говорим – те имат друг тип мислене. И така, аз бях на една детска площадка със седемгодишния си син. Той си играеше кротко и се пускаше по една пързалка. Тогава отнякъде се появи друго дете. Отначало не си играеха, но впоследствие започнаха нещо да си говорят. Другото момче беше може би с около година по-голямо от моя син. Аз си четях книга на една пейка и от време на време хвърлях по един поглед към тях. По едно време усетих, че те започват да се заяждат. Вдигнах очи и се учудих – синът ми рядко влизаше в конфликти с някой друг. Не знаех за какво е спора, но реших да не се намесвам все още.
Те като че ли се поуспокоиха и продължиха да се пускат по пързалката. И тогава внезапно другото дете бутна сина ми и той за малко не падна по очи. В отговор на това синът ми му се развика да не го пипа. Реших, че може би е време да го извикам и да му кажа да не си играе с него. Но вместо това смаяно видях как бащата на детето се приближи към сина ми и му заби звучен шамар с думите: „Няма да говориш така на сина ми“. Аз скочих като попарена и започнах да търся обяснение за постъпката на бащата на детето. Обясних му, че синът му е провокирал моя син, а той ми се изсмя и каза, че не знам как да възпитавам собственото си дете. То било виновно, защото отговаряло на провокациите. Това ми беше достатъчно, за да ми падне пердето. Ядосано му казах, че синът ми дори не му е отвърнал на бутането. А мъжът ми се изсмя и каза, че понякога една дума е много по-силна от дадено действие.
Видях, че с този няма да изляза на глава, грабнах сина си и се преместихме. Докато го правех, бащата на невъзпитаното дете не спря да ми вика и да ме обижда. Каза, че е трябвало синът му да го ступа, за да се сетя как се възпитават деца. Споделих тази случка с мъжа ми и с няколко приятелки. Те казаха, че познават тези хора, те са от съседен блок. Постоянно вкъщи се карали и били изключително невъзпитани. Тогава осъзнах, че грешката определено не е в мен. Един ден мъжът ми срещна разгневения татко. Не знам какво са си казали, но скоро той ни намери и започна да ми се извинява. Аз обаче му казах, че не се приема и да си намери друго дете за приятел на сина ми. Все пак човек трябва да има достойнство, нали така?
