Учене на децата онлайн по време на пандемия – звучи ви вече познато, нали? Заради пандемията от коронавирус трябваше всички деца да минат онлайн. Един родител ни разказва как минава денят на неговия първокласник пред лаптопа. И така започваме със ставането от сън. Детето се мотае, защото е наясно, че не го чака пътят към училището, а единственото разстояние, което трябва да измине е към бюрото с лаптопа си. Следват сутрешните спорове защо и дали трябва да се мият зъбите. След това малкият се опитва да се облече, но се чуди какви дрехи на си сложи – домашни или такива за излизане. Родителите му сноват нервно около него, защото и тях ги чака същата съдба – да бъдат пред лаптопите и да работят от вкъщи. Възникват обичайните сутрешни спорове и въпреки, че не би трябвало да закъснее, детето застава в Тиймса не в 9.00, а в 9.05. За негово щастие има много други закъснели, които даже още не са се свързали. Учителката вече е изнервена, защото не може да събере пълният клас. Така минават 10 минути от часа.
На 11 минута той започва, като все още някой е с изключен микрофон, а друг има проблем с Интернет. Най-после около 15 мин от началото на 20-минутния час урокът започва, но след 5 минути той просто свършва. Следва междучасие, в което децата се сещат, че не са закусили. Но те нямат време за това и дъвчейки се нареждат за втория час пред лаптопите си в очакване на учителката. Този път са малко по-организирани и успяват да проведат около 15 минутен час. Тези, които не са успели да се логнат първия час вече са на линия. Следва голямо междучасие, в което децата вадят книжки и играчки или закусват. След голямото отново има закъснели деца, защото са се улисали в играта и са забравили, че са на училище. А в това време техните майки и татковци не могат да работят спокойно, защото следят дали детето ще успее само да влезе във виртуалното класна стая. Лудницата отново е налице, изнервянето е факт. Но след като почва третия час, страстите се успокояват и детето отново е на лаптопа.
До петия час няма вече особени проблеми или те са малко. Изведнъж малко преди 12 учебния ден свършва, а детето иска внимание от родителите си, които са около него. А те все пак се опитват да работят. Не може да си викат баби, дядовци или гледачки заради вируса. Налага се единият родител да затвори лаптопа си и да прекъсне работа, за да обърне внимание на детето си.
Следобеда двамата родители се редуват, а ако детето се заиграе само с някоя игра у дома цари мир и спокойствие. Но това се случва доста рядко, защото детето иска постоянно внимание от родителите си, които са си вкъщи. Стига се до неприятното, но единствено решение. Детето получава телефона, за да играе на него или му се пуска телевизора, за да може родителите да си свършат работата. Та така преминават пандемичните дни – идилия.
