Песимизмът и оптимизмът са двете страни на личностно подсъзнание. Афоризмите, свързани с песимизма и оптимизма са безброй и отразяват правдиво особеностите на тези две понятия. Разбира се, нещата далеч не се изчерпват с добре известната и често цитирана сентенция, че за оптимиста чашата е наполовина пълна, а за песимиста – наполовина празна… Защото това са двете крайности на субективното личностно подсъзнание, между които се разполага категорията на реалистите… Към нея принадлежат хора, притежаващи хладен, аналитичен и практичен ум, който ръководи техните целенасочени действия съобразно реално съществуващата обстановка. Затова често пъти именно реалистите достигат до лидерска позиция в една или друга област. Прави ли ги това обаче, по-щастливи от оптимистите? Отговорът е по-скоро не, доколкото нивото на тяхната емоционалност е, по правило, по-ниско от това на вечните оптимисти, за които „морето е до коляното“. И все пак, представлява интерес да се анализира, как в съзнанието на една личност се формира отношението й към света – било то песимистично, реалистично или оптимистично.

Повечето психоаналитици възприемат като доказана теорията, че позитивното, респективно негативно отношение към събитията и собствените способности са заложени дълбоко в генетичната структура на индивида, т.е. то се предава по наследство. Теорията е проверена чрез множество статистически обосновани изследвания, потвърждаващи нейната валидност, въпреки че се установяват и немалко изключения. А и трудно е да се оцени какви са били специфичните особености на характерите за едни отдавна отминали поколения в дадено родословно дърво – сведенията в това отношение са недостатъчни и твърде общи…

Освен това, бащата може да е бил оптимист, а майката – с негативно обременена психика или обратното… Кои гени са били преобладаващи не винаги е обвързано с пола на детето, а в немалка степен и от това, кой родител е бил с решаващ принос за оформянето с годините на детската и юношеската психика. Но да оставим засега въпроса с генетичната обремененост на индивида по отношение на песимистично/ оптимистичната му нагласа и да преминем към математиката.

Съгласно теорията на вероятностите, негативните опасения на песимиста както и позитивните очаквания на оптимиста е толкова вероятно да станат реалност, колкото и да не се случат въобще, тъй като и в двата случая зависят не само от генетичната обусловеност на индивида, но и от други съществени фактори, чието действие по правило е разнопосочно! Така например, ако човек е бил умишлено или неволно сугестиран, т.е. внушавано му е неусетно, че хората с които преговаря служебно са негативно настроени към него или/и относно обсъждания въпрос, то той ще подходи подозрително, със сух, студен и дистанциран тон, така създавайки предпоставка за трудни преговори с неясен завършек…

И обратно, ако му е било внушено, че преговарящите с него хора са мили, доброжелателни, симпатични и с позитивна нагласа, то преговорите ще протекат непринудено делово, живо, с ясно проличаваща добронамереност, което вещае успешния им край. От гореизложеното произтичат две важни следствия: първо, нашите очаквания, каквито и да са те, влияят на поведението ни в социума дори когато не осъзнаваме това, (т.нар. феномен на „самоизпълняващи се пророчества“) с всички произтичащи от това последици и второ, както негативните опасения, така и позитивните очаквания се случват често в живота.

Когато даден индивид започне да бъде „преследван“ от серия неуспехи, то в ума му се загнездва мисълта, че и в бъдеще нищо позитивно не го очаква… Ако сте с такава нагласа, не очаквайте хубавото да ви споходи в обозримо време…
Точно неизбежно случващите се в живота неудачи инициират избирателно внимание у хората. Така, ако считате даден човек за ненадежден априори, то ще запомните само тези случаи (може и да е само един!), когато му сте се доверили, а той ви е подвел, пренебрегвайки всички останали случаи, когато е афиширал своята лоялност и доброжелателност! Тук действа силата на убеждението, че вашето първоначално допускане за ненадеждност се е потвърдило, което е погрешно!

Такава липса на обективност при преценката ви е резултат от наследения тип нервната дейност.
Още по неприятно е ако се затваряте в рамката на собствена жизнена философия, като категорично игнорирате всичко, което не се вписва в тази рамка. Например, за една силно депресирана личност живота е преминал през серия от неудачи, а споходилите я хубави моменти тя ще счита за случайни!
Оптимистите имат обаче едно съществено предимство пред песимистите: при тях действа т.нар. ефект на Плацебо, който е характерен за пациенти, които са убедени, че им е предписано лекарство (или лечение), което ще ги излекува, и това нерядко става факт, без да е обосновано от медицинска гледна точка. Точно подвластни на този феномен, оптимистите реализират успешно повечето от набелязаните си цели, а неуспехите отдават на случайно стечение на обстоятелствата. Затова животът им преминава ведро и се чувстват щастливи дори когато обстоятелствата са против тях.