Търсех родната си майка цели 20 години. Израснах в дом за отглеждане на деца. Майка ми се разделила с баща ми още когато била бременна. Той заминал за чужбина, а майка ми изчезнала вдън земя. От раждането си до навършването ми на 20 години не бях чувала нищичко за нея. Не знаех жива ли е, в България ли е, има ли семейство. Фактът, че ме беше зарязала ми беше достатъчен. Но един ден видях една моя приятелка, която ми се похвали, че нейният татко изведнъж изникнал отнякъде и в момента били отново заедно и се чувствала много щастлива от това. По този начин тя ме запали и аз да намеря своята родна майка. Все пак исках да се запозная с нея и да разбера каква е била причината тя да ме остави в дом и да се раздели с татко. Започнах да се лутам по институции, но без никакъв успех. Никой не знаеше нищо за мама. Опитах да отида в кварталът, където разбрах, че е живяла някога. Отново нищо.
Пробвах и в социалните мрежи – публикувах снимката си с молба ако майка ми ме види да ми пише. Но отново ударих на камък. Цяла година я търсих без никакъв успех. Бях почнала да се примирявам, че явно няма да успея да я намеря или тя просто не е в България. Или пък вече не беше между живите? Реших да проверя и това, но нейните имена не фигурираха при починалите. Това все пак ми даде искрица надежда и реших отново да се върна в квартала, където беше живяла, докато е била бременна с мен. Започнах да питам наред, но лошото е, че не знаех как точно изглежда. Надявах се да приличам поне малко на нея и някой да я разпознае чрез мен. И ето, усилията ми бяха възнаградени. Влязох в поредното магазинче, където продавачката вдигаше рамене, но една клиентка на около 45 години чу разговора и ме загледа. Изведнъж ме хвана за ръката и ми каза да излезем от магазина. Настръхнах, не знаех какво ще излезе от всичко това. Жената ме зяпаше смаяно и не говореше.
Постепенно се окопити и ми каза, че приличам изключително много на майка си и баща си! Бях като ударена от гръм. Сълзи напираха от очите ми. Жената се казваше Петя и ме покани да отидем да изпием по едно кафе. Помоли ме да й разкажа за живота си. Аз й казах, че съм израснала по домове, но някак си бях успяла да стана възпитана млада дама. Петя само кимаше и мълчеше. Дойде нейния ред да ми разкаже. Тя била най-добрата приятелка с майка ми. Били неразделни до момента, в който тя не се запознала с баща ми. Той бил болезнено ревнив и не позволявал никой да доближи моята майка. Успял да я скара с всички приятелки, започнал да я тормози. Когато мама забременяла, баща ми би сигурен, че детето не е от него. Вдигал страшни скандали и не искал тя да роди това дете. Даже я накарал да направи аборт. Тогава мама му показала вратата и се скрила в друг квартал. Намразила всичко и не искала да има дете. Поддържала телефонна връзка с Петя. А Петя се опитвала да й каже да роди това дете.
Тя все пак я послушала, но ме е оставила в дом, защото не е имала никакви пари и връзки, с които да се издържа. След това е заминала като камериерка в Италия, за да изкарва прехраната си. Чували се редовно, но не казвала на Петя нищо за мен и къде ме е оставила.
Тук Петя замълча и ме погледна. Аз плачех със сълзи и виждах всичко размазано. Но кулминацията тепърва предстоеше. Петя знаеше къде е майка ми в момента! Оказа се, че е в България и работи в някакъв хотел. Били се чули по телефона съвсем скоро, след 5 години затишие. Благодарих на Петя за информацията и се отправих към курортния град. Щом влязох в хотела, рецепционистката е попита дали искам стая. А аз й казах, че търся една жена. И й съобщих имената й. Тя се усмихна и каза, че след малко ще я повикат. След пет минути аз усетих, че някой ме наблюдава обърнах си и…я видях. Моята майка! Тя наистина приличаше страшно много на мен.
Гледаше ме втрещено и не смееше да мръдне. Аз отидох и я претръпнах. Плакахме поне 10 минути, майка ми веднага разбра, че това съм аз. Когато се окопитихме, тя помоли шефката на хотела за два дни отпуска. През тези два дни тя се разкайваше за всичко. каза ми, че баща ми никога повече не я е потърсил и си има друго семейство с чужденка. Каза ми, че я е тормозил и насилвал и това не се издържало. Попита ме дали е късно отново да бъдем майка и дъщеря. Аз й казах, че ще я приема и ще бъдем заедно отсега нататък! ОТ този ден сме неразделни. Аз й помагам, намерих и друга хубава работа, взех и жилище под наем. Мама отново е щастлива, а аз си имам мъж, който обичам. С Петя се виждаме трите и сме страхотна партия. Затова човек никога не трябва да се отказва, каквото и да му се е случило!
