Стабилна любовна връзка се разпада доста трудно, но се случва във времето. Процентът на стабилните във времето връзки (над 15 години) не е впечатляващ – изследвания, извършени във водещите европейски държави, показват, че между 40 и 45% от двойките в тези страни се разделят, дори и да са образували семейство и имат деца. Е ли е това феномен, дължащ се изключително на оформилата се през хилядолетията човешка психика или в днешно време все по-решаващ се оказва факторът, обусловен от рязко забързаното всекидневие на обществото с произтичащите от това морални, психологически и емоционални последици? Сложността да се надникне в тази толкова личностна област е несъмнена, но е наложителна от гледна точка на емоционалната стабилност на човешката психика с ударение върху тази на подрастващите (защото рядко ще намерите круша, паднала далече от дървото си!)

Кога една по-продължителна връзка, респективно един брак, започва да се разпада необратимо, независимо от усилията на брачни консултанти и семейни терапевти да я стабилизират?! Кое е предпоставка за това? Отговорът е еднозначен: когато партньорите не са в състояние да превъзмогнат собственото си „его“ и да погледнат на възникналите проблеми във връзката си обективно. Да, тук да приложат „хладен разум“ и аналитичен ум изглежда трудно осъществимо при наличието на излишък от адреналин и полови хормони в организма на младите хора, особено тези, които не са се обвързали още семейно. Затова са и консултантите – психолози, които имат деликатната задача да оценят дали дадена връзка би могла да просъществува и на каква цена. Така че, ако нещо в нея „заскърца“, то не се колебайте да се облегнете на тяхната компетентност, а не да се вслушвате в някои съмнително „приятелски“ съвети на близки или приятели.

Точно по време на такива обективно проведени консултации ще си изясните дали си струва да поддържате една станала проблематична връзка. Или, алтернативно, налага се да кажете „сбогом“ и да погледнете напред в търсене на толкова трудно уловимото щастие…

Съществуването на кои фактори би следвало да считате за рискови, когато се опитвате да заздравите връзката, респективно брака си?

Първо, в случаите когато споровете и конфликтните ситуации между партньорите рязко зачестяват, пораждайки ескалиращо недоволство у тях, и при явната невъзможност да бъдат разрешавани конструктивно, те започват да се държат нарастващо агресивно, уязвявайки и обиждайки се един другиго с необосновано ожесточение, което води до съответна емоционална травма. Оттук до разрушаването на взаимното доверие (или доверието поне от страна на единия партньор) има само една малка крачка и именно това е вторият рисков фактор! Вечните спорове, обиди, емоционалната празнота водят, по правило, до трудно прикривани с лъжи изневери, които партньорите рядко са склонни да прощават, дори в името на децата си…

Един изпразнен в емоционално отношение индивид е предразположен да се влюби силно отново, без да си е взел поуки от първите неудачи… Разбира се, доверието към партньора може да се изгуби и в друг аспект – в резултат от явното премълчаване на мисли и чувства за сметка на трупащи се безсмислени лъжи.
На трето място като рисков фактор нека посочим назидателния тип поведение (свойствен преди всичко за мъже с твърде голямо его). Дидактичното наричане с имена и язвителното сочене с пръст могат, за по-къс или по-дълъг период от време, да ерозират дори връзки започнали при екстремално високо ниво на любовните чувства.

Да завършим с четвъртия рисков фактор, обусловен от перманентното изпадане в нервни кризи, постоянен плач (свойствено за емоционално по-нестабилните натури от женски пол), на които партньорът отговаря с подчертано емоционално безразличие. При такава коренна разлика в емоционалното състояние на партньорите , „оправия“ за тяхната връзка не се очертава…
Съветът, който логично следва от гореизложеното е: при наличие на който и да е от тези четири рискови фактори, замислете се сериозно дали си струва да опитвате да стабилизирате връзката, респективно брака си!