Смених Петър с друг мъж и не съжалявам за избора си. Така започва моята история. Запознах се с Петър на една изложба. Той имаше същия изтънчен вкус за изкуство, както и аз. Заговорихме се пред една картина. Петър знаеше как да поведе разговор с една дама и ме накара да се почувствам добре в неговата компания. Беше изискан джентълмен, имаше хубав изказ и се обличаше елегантно. След изложбата решихме да изпием по едно кафе и така се започна нашата дружба, която след месец прерасна в сериозна връзка. Осъзнах, че започвам да се влюбвам в него. Той също изпитваше силни чувства към мен. Решихме, че е време за по-сериозна стъпка в нашите отношения и решихме да пробваме да живеем заедно. Първите месеци бяхме много щастливи. Всичко вървеше много добре. Но след като мина половин година от нашата връзка аз усетих, че силата на любовта ми намалява. Петър се беше влюбил в научно-изследователска работа и почти не ми обръщаше внимание. Някак си беше решил, че аз съм му даденост и аз просто ще бъда до него каквото и да се случи.
Съответно не се сещаше, че аз съм поела изцяло домакинската работа, че му правя закуски и вечери. Един път не се сети да ме пита как съм, дали се изморявам. Явно беше решил, че вече ме е впечатлил и аз съм му в кърпа вързана. Само че всичко това започна лекичко да ми дотяга. Когато исках да излезем на заведение, Петър винаги беше изморен и идваше с неохота. Мръщеше се, че не сме си само двамата вкъщи и се държеше неадекватно. Постепенно започнах да се отегчавам от него и да излизам с приятелки. А той започна да ми държи сметка къде съм. Явно искаше прислужницата да му направи вечерята, а той да си работи в стаята. Реших, че трябва да поговорим и че нещата не може да продължат така. Тогава му хрумна идея да отидем на морска почивка, за да се освежим и да си изкараме приятно. Когато пристигнахме в хотела, всичко беше прекрасно. Но Петър омрънкваше всичко и всеки. Не било това от снимките, не го били обслужили вежливо, в стаите миришело лошо…
Писна ми от неговото мрънкане и една сутрин отидох сама на плажа, като го оставих да се излежава и да чете вестник. Реших да вляза да поплувам. Когато замахнах да направя първите плувни движения, без да искам ръката ми се закачи в крака на друг човек, който не бях видяла. Той плуваше успоредно на брега и двамата не се бяхме видели. При удара той и аз се сепнахме, след което започнаха взаимни извинения. Човекът се казваше Георги и беше много любезен. Беше отседнал в съседен хотел и правеше сутрешното си плуване. Каза ми, че вчера нощта е била тежка и сега се разтоварвал. Аз пък му казах, че при мен напоследък нощите са скучни и му завиждам благородно. Така се заговорихме и неусетно бяхме излезли на сушата. Когато погледнах часовника си се оказа, че сме си дуднали цял час. Беше толкова земен, толкова приятен събеседник.
И не мога да крия – беше доста привлекателен. Тогава направих нещо неочаквано и за мен самата. Попитах го къде ще бъде вечерта и му поисках телефонния номер. Той ми го даде и ми каза мястото. След което се разделихме. Чаках Петър до обяд и когато не дойде на плажа, отидох в стаята да видя какво прави. Той почти не беше мръднал от леглото и вестника. Каза, че го мързи да прави плаж и си почива. Би трябвало да се ядосам, но си замълчах. Следобед го метнах, че не ми е добре и искам да си почивам. А вечерта успях да го накарам да заспи и му казах, че ще сляза сама да изпия едно питие.
Щом останах сама, веднага звъннах на Георги. Отидох в неговото заведение и купонясвахме до сутринта. Реших, че не искам дори да се прибирам при Петър, толкова ме отегчаваше. Но не знаех какво да направя. Когато в 7.00 се прибрах, Петър се пулеше срещу мен. Попита ме къде съм била и защо съм облечена с вечерни дрехи. А аз му казах, че докато той си спи, на мен ми се забавлява. След което ядосана му казах, че искам да се разделим и че нямаме вече нищо общо. Петър побесня, крещя ми два часа.
След това си събра нещата и гордо се изнесе. А аз още същата вечер се пренесох в хотела на Георги. Завъртяхме страхотна авантюра, завършила с бурна любов. В момента сме заедно, щастливи и влюбени. Георги винаги се съобразява с моите желания и много ми помага. Осъзнах, че това с Петър е била една огромна грешка, която искам да забравя. Наскоро го видях, а той извърна глава на другата страна. Знам, че съм го наранила, но не можех да живея повече в капан.
