Предаде ме и ме унизи пред всички. Така започва моят разказ. Запознах се с бъдещата си съпруга на един семинар. Тя седеше плахо и кротко си записваше. Аз я помолих да ми услужи с химикалка, защото моята спря. За момент погледите ни се спряха, очевидно беше, че се бяхме харесали. Реших, че след третата лекция е време да я заговоря по-сериозно. В началото тя ми отговаряше с по една дума, но след това успя да се отпусне и започнахме да си говорим по-често. На шестия ден аз се престраших да я поканя на кафе. Казваше се Галя и беше от малко провинциално градче на България. Беше дошла тук на квартира, като мечтите й се свеждаха до това да учи и да си намери хубава работа. Аз бях от големия град, но това не ми попречи да се влюбя до полуда в нея. Привличаше ме това, че тя можеше с едно изречение да ми обясни толкова много неща. С предишните си връзки бях срещал само някакви женски капризи и всичко приключваше бързо, защото аз слагах край.
Но с Галя беше някак си по-различно. С нея се чувствах свободен и независим. Исках да се грижа за нея, да я ухажвам, да й правя изненади. След няколко срещи се престраших да я целуна. Тя отговори на целувката ми и така започнахме да излизаме заедно. След месец целувки и страстни срещи, прекарахме нощта за първи път заедно. Любихме се до полуда, беше страхотно. Въпреки, че тя нямаше много опит, успяваше да ме подлуди, защото беше нежна и ми се отдаваше напълно. Моите приятели в началото ме подиграваха, че съм си намерил момиче от село, но когато я опознаха решиха, че тя е подходящия човек за мен. Галя имаше страхотен характер и добротата й към хората беше заразително. Така изкарахме две години, след които аз й предложих брак. Сгодихме се, а Галя беше започнала работа в една счетоводна къща като младши счетоводител. Животът ни беше страхотен, ние мечтаехме за семейство. Насрочихме ден за сватбата. Междувременно, Галя я повишиха и стана неща като заместник шеф в кантората. Тя беше умна и схващаше бързо.
Тогава не знаех, че главният шеф си пада по нея. И не знаех цената, с която я е повишил като заместник. Но след като направихме една прекрасна сватба, нещата започнаха да се променят. Галя започна да закъснява след работа, а аз я чаках изнервен и нетърпелив. Когато исках да я питам защо се е забавила, тя ми отговаряше, че имала много работа. Характерът й се промени и от скромното момиче стана наперена жена. Не знаех какво се случва, но скоро разбрах. Един мой приятел я засякъл вечерта в едно забутано заведение, като тя била с някакъв мъж. Досетих се, че това може би е шефът й. Реших нищо да не й казвам, а просто да я проследя. И така, зачаках скрит в храстите да завърши работния ден на жена ми. Тя се забави само 5 минути, след което се отправи в неизвестна посока. Беше сама и бързаше.
Тръгнах след нея, походих известно време и я видях да влиза в непозната къща. Някой и отвори вратата и тя влезе. Изчаках цели 3 часа пред къщата. След което се появи Галя, с разрошена коса и без червило. Побеснях и скочих от храстите пред нея. Тя ме погледна и вместо да се трогне или изплаши само ми каза: Такава е цената да стана шеф, трябва да се примириш. Тогава разбрах, че истинската й цел е била тя просто да си намери хубава работа, сносен мъж и прекрасен любовник.
В момента сме в процес на развод. Мисля си, че моите приятели са се оказали прави за нея – тя действително си остана момичето от малкия град, готово на всичко, за да успее в кариерата си. Но не и на предано семейство. За съжаление. Душата ми продължава да страда за нея и трудно ще преглътна болката, унижението и огорчението, което ми нанесе.