Щастието трябва да се върне и да излезем от депресията. Класическото определение за това емоционално състояние на човека е изпитване на силно позитивни чувства на удовлетворение, блаженство и радост. А философската същност на понятието, според древногръцкия мислител Аристотел, е, че в щастието е смисъла, целта и върховния стремеж на човешкото съществуване.
От субективна гледна точка, всеки индивид има свое разбиране за щастие: за едни – това е охолният живот без особени сътресения, докато други се чувстват прекрасно, колкото повече приключения преживяват. Не малко са тези, които изпитват дълготрайна радост, ако са открили правилния човек до себе си, който ги обича и уважава и с когото са създали здраво, проспериращо семейство. Други са открили малките радости в живота, които да ги правят щастливи: да виждат и помагат на отраслите си деца и да се гордеят с успехите им; да проявяват обичта си към внуците/-чките си, да излизат в планината и да се наслаждават на природата, да имат любимо хоби, да превъзмогват с лекота ежедневния стрес, да проявяват милосърдие или и толерантност към непознатия…
Тежко на тези, които не са в състояние да оценяват малките радости в живота, които именно са фундамента на истинското, трайно щастие. Такива хора са предразположени да изпадат в състояние на тъга и дори на стрес, когато установят, че практически е невъзможно да контролират живата си по такъв начин, че да избегнат неприятните преживявания и потискащи събития, с които постоянно се сблъскват, и които се оказват за тях бариера да преследват лелеяното щастие.
Антипод на тях са хората, които упорито се стремят да възприемат надълбоко само позитивните събития, загърбвайки всичко негативно около тях. Не може да се каже обаче, че и това е верният път към щастието! Защото тъгата е чувството, което заражда у човека безсилието, страха, гнева… Парадоксално, колкото по-силно се стремим да не изпитваме тъга, толкова по-трудно става да се почувстваме радостно щастливи. Щастието губи своята тежест в съзнанието ни, ако не е балансирано с тъга! За да постигнете такъв баланс обаче, трябва да си изградите своя специфична стратегия на базата на следните положения.
Първо, да сте наясно от какъв тип тъга сте обзети, съобразявайки се с условно приетата класификация: краткосрочна, инициирана от травматични събития и депресивна.
Краткосрочна тъга е да се чувствате угнетени – да не сте в настроение, често пъти без видима причина. Това ви състояние почти винаги е свързано с физиологична реакция на организма поради недостатъчен сън, обездвижване или ежедневен няколкочасов стресиращ натиск върху нервната ви система. Ако това действително е така, то осигурете си поредица от нощи с добър сън, активно спортуване, фитнес, масаж, краткосрочни разходки в парка или планината и – не на последно място – по-чести срещи с близки приятели или/и скъпи роднини. Същевременно, минете решително към консумирането на доказано здравословни храни и съществено снижете приема на алкохол.
Инициираната от силно травматични събития тъга /или такава, породена от неразрешими на пръв поглед финансови проблеми/ е с дългосрочен негативен ефект върху психиката ви – чувствате се нестабилни, безпомощни и силно уязвими, много близко сте да изпаднете в депресия. Ако имате доверен приятел/-ка разкажете болката си и със сигурност ще получите съпричастност, утешение, съвет, а дори и самото присъствие на доверен човек би ви подействало благотворно. Същевременно или алтернативно, може да се обърнете към опитен психоаналитик, който постепенно (за не повече от ½ година) би трябвало да ви преведе постепенно в състояние да продължите напред в посока към нови щастливи дни.
Депресивният тип тъга ще разпознаете по това, че освен несигурни и безпомощни да се справяте дори с елементарни задължения, тъжни до безнадеждност, че нещо хубаво може да ви се случи, се усещате тялото си изпразнено в енергийно отношение, държащо се на безразличие към храната, липса на апетит и безсъние… И сте в такова състояние за повече от месец без да можете да го преодолеете, въпреки усилията, които полагате, включително сеансите при терапевт – психолог. Несъмнено, тогава ще се наложи да „превключите на хапчета“, по лекарско предписание, разбира се…
Второ, да си изясните цената на щастието конкретно за вас, защото само тогава ще сте в състояние да се насочите към него и да го постигнете. Разберете, доколко малките радости ви помагат да преодолеете тъгата си от загубата на близък или провалена професионална кариера (не по ваша вина!) Потърсете удовлетворение в простите неща: препрочитане на любима книга, активна разходка в парка, среща с приятели, вечеря в ресторант, спортна деятелност… Не е лесно, дано да сте от този тип хора, чиято нервна система реагира адекватно защитно при тежки психически травми, настройвайки ви към позитивизъм в мисленето!
Трето, постарайте се да преодолявате нежеланието да се срещате с хора, когато сте тъжни или в депресия като: 1) ежедневно изразявайте вербално благодарността си онези, които уважавате, обичате, и на които може да разчитате в трудни за вас моменти, водещи до загуба на ориентира ви към щастието; 2) Приемайте философски събитията, които се случват или ще се случат, независимо от вашите действия, и насочете енергията си към тези, които ще ви доведат неминуемо към радостни събития в живота. 3) Изразете благонамереността и съпричастността си, които са били подтиснати от чувството ви на тъга, като помагате според силите и възможностите си на близки, приятели, познати… Вътрешното удовлетворение, което ще получите при това, ще ви донесе радост и тъгата ще престане да бъде на фокуса ви…
Четвърто, внимавайте да не обърквате моментното удоволствие с щастие, защото това лесно ще ви доведе да конфликтни ситуации, пораждаща глухо недоволство, стаен с мъка гняв и тъга – в по-далечен план.
Пето, не обвързвайте щастието си с нещо строго конкретно – то трябва да е перманентно състояние на духа ви, а не функция от обстоятелствата, положението ви в обществото, успехите или неудачите в личния ви живот и още по-малко – от наследствената обремененост… Направите благополучието ваш основен приоритет и така ще премахнете тъгата от живота си. Неразривното благосъстояние на ума, тялото и емоциите ви е гаранция, че сте постигнали трайно истинското щастие!
Шесто, не започвайте да мислите в посоката, че ще бъдете щастливи, когато…, получите съдействие отвън, нито ако сте постигнали фенансова стабилност, защото и в двата случая ще се чувствате незадоволеност, че не всичко е направено за вас или че късметът вече ви изоставя. С една дума – не търсете постоянно повече „щастие“ по този начин. Съсредоточете се да откриете радостите в малките неща, случващи се в живота ви, приемете го такъв, какъвто е, ценете всичко, с което Бог ви е дарил и ще почувствате, че Светът е ваш! И помнете, че щастието ще ви сполети, когато получите това, което вярвате, че ще ви направи щастливи!
