Шефът ми ме изнудваше и това не се издържаше. Щастливо женена съм, а кариерата ми е в началото. Намерих си работа за голяма международна компания с добра заплата и много възможности. Бях съвестна и вършех всичко в срокове. Доста често оставах и след работа, за да мога да отхвърля колкото се може повече задачи. Всичко това вършех с удоволствие до момента, когато смених прекият ми шеф. На негово място дойде едно лекенце, което не знаеше как да си управлява служителите. Започна да се държи лошо с всички, но изглежда аз му станах любимката. той видя, че съм съвестна и отговорна и започва да ми трупа задача след задача. Любезно му обясних, че някои неща няма как да ги свърша физически, но той ми каза, че той преценява коко пабота на кого да даде. Намекнах му, че стоя заради него и събота и неделя пред лаптопа, но той каза, че не си планирам времето и съм…бавна. Аз бавна? Имах най-добрите резултати преди да дойде в компанията.
Но стисках зъби и продължавах да се мъча. Преумората ми дойде в повече, защото съпругът ми започна да се изнервя, че не можем да прекарваме повече време заедно. И той работеше доста, но аз определено печелех състезанието. Върхът на сладоледа обаче дойде, когато новото ми шефче ме наклепа на главния шеф, че не мога да се справя с работата в срок. Тогава чашата на търпение преля. Аз веднага ескалирах въпроса на човешки ресурси, като ги помолих да направят справка с резултатите ми, постигнати за компанията. Ах, защо не знаех, че едната мадама му е братовчедка… След една седмица ми връчиха първо предупреждение за уволнение. Като причина посочиха, че не спазвам сроковете и се държа арогатнтно с колегите. Бях бясна и веднага пунах няколко автобиографии на други места. След няколко дни ме викнаха на интервю, но аз с ужас разбрах, че вече са ме разнесли като ненадеждна и бавна. Моят ръководител се беше погрижил за всичко! Питах се защо се беше занимавал с мен, няма ли си друга работа!?!
Реших да отида на среща с него, за да изясним въпроса. Бях ядосана, влязох в кабинета, а той усмихнато ми предложи кафе. Отказах и се задоволих с чаша вода. Той ме попита как я карам и още ли ходя по интервюта. Побеснях, но запазих хладнокръвие като му казах, че е досат подло това, което е вършил. Той ми се усмихна и каза, че всичко може да си дойде на мястото. Погледнах го изненадано, а той стана и заклчи вратата. Хладни тръпки ме побиха. Той се приближи към мен и ме хвана за ръката. След което ми каза, че ако бъдем интимни, всичко ще се нареди! Та аз обичах мъжа си! Започнах да крещя с всичка сила, хвърлих ключовете по прозореца и го счупих. Шефът ми не очакваше това от мен. Стресна се и веднага отключи. Отвън се бяха събрали хора. Аз ги погледнах и им съобщих, че току що моят шеф се е опитал да ме изнасили. Тръгнах си от работа и веднага се свързах с адвоката си.
В момента съм към края на делото, което имам всички шансове да спечеля. Намерих си друга работа, където обясних подробно казуса ми, за да не стават грешки. Имам си прекрасни колеги и разбран началник. Отново съм щастлива и отделям време и внимание на съпруга си. Мечтаем и за деца. От тази случка научих, че трябва да се боря за правата си.