Проблеми със самочувствието дойдоха още докато бях тийнейджърка заради по-широкият си ханш и по-едра структура. При височина 170 см, тежах 60 кг и се считах за дебела и непривлекателна.
С годините, изпробвах различни диети, но те не ми помагаха да стигна заветните 55 кг. Тренирах, но най-многото което постигах бяха два килограма надолу и толкова.
В студенстските години постепенно научих да се приемам каквато съм, но продължавах да спортувам интензивно. Имах няколко връзки, докато срещнах съпруга си и истината е, че се научих да определям стойността си по други неща, а не по килограмите.
След втората си бременност, напълнях с 15 кг. Вече бях на 36 години и умората около работа, деца, семейство си каваше думата. Липсата на време за спорт, както и хормоните, които приемах за задържане в първите месеци на бременността, ме докараха до тези 75 килограма.
След като малкото ми момче тръгна на половин ден детска градина, реших да възстановя спорните си практитки. Само че не ми се тичаше на пътечка или ми се вдигаха скучните гирички. Наскоро до нас бяха открили студио за танци, аеробика и йога. Реших да се запиша на денс аеробика, която съчетава танци и аеробика. Изглеждаше ми интересно.
Още на първата тренировка съжалих! Залата беше претъпкана,а момичето, което водеше говореше неразбираемо и изобщо не се съобразяваше с нивото на участниците в групата. Повечето момичета бяха приятелки с треньорката и бяха в първите редици, доката аз и няколкото други по-възрастни жени бяхме изтикани по краищата.
Все пак отидох на още два пъти. На третата тренировка, в една от паузите, помолих треньорката да намалим темпото и да показва отделните елементи малко по-бавно. Тя се усмихна иронично и каза „Ще видим как да стане това.“
Започнахме отново танцът, когато треньорката се провикна – „Ей, дебеланката от края, видя ли го този елемент с ханша.“ Онемях! Очите ми се напълниха със сълзи. Никога не се бях чувствала толкова унизена! Момичетата около мен също замлъкнаха. Обърнах се към нея – „Може да съм го видяла, а може и да не съм. Но всички видяха ти каква си!“. Излезнах от залата, събрах си нещата и се прибрах разстроена. Това изречение дълбоко ме жегна и върна в мен неуверената тийнейджърка. Много плаках този ден. Проблеми имат всички, но това беше върхът.
На следващия ден написах и-мейл до собствениците на студиото. Извиниха се. Все пак не се отказах от танците и се записах на латино танци при чудесен учител, където вече нямах проблеми. Успях да сваля 8 кг, но по-важното беше, че не позволих на треньорката да срине самочувствието ми!
