Последните ми връзки бяха тотална щета. Реших, че е време да си дам малко почивка и да направя нещо, което да промени живота ми. Реших, че е време да се усамотя в покрайнините на града и да си взема куче. Исках да остана малко сама със себе си, сред природата, заобиколена от моя домашен любимец. Имах много динамични преживявания, свързани с пренасищане – работа, любовни разочарования, интриги от колеги. И така, наех си къщичка и си взех отпуска. Купих си малко кученце и се пренесох. Първите 10 дни ми беше супер. Бях си изключила телефона и Интернета и се наслаждавах на спокойствието. Готвех си сама, пазарувах от местния магазин. Започнах да се наспивам – нещо, което не ми се беше случвало отдавна. Усещах как се зареждам с нова положителна енергия. Имах нужда от точно такава почивка. На 15-ия ден вече ми беше добре. На 20-ия започна даже да ми доскучава. А на 25-ия ден почувствах, че съм готова за нови предизвикателства. Осъзнах, че почивката ми е напълно достатъчна и съм готова отново да се хвърля към живота. След 5 дни се върнах в големия град с кученцето.
Имаше къде да го разхождам, така че не го мислех. След като си пуснах телефона отново, заваляха познатите съобщения. Имаше от кого ли не. Бившите ми също се бяха отбелязали, но аз ги блокирах – не исках да имам повече нищо общо с тях. Реших, че е време да направя нещо сама. имах спестени пари от заплати и се заех с мечтата си – да си направя собствен онлайн магазин. Подадох си заявление за напускане на работа и си направих собствена фирма. Наех хора, които да ми изградят сайт и да ми пуснат реклама. Намерих доставчиците и след дълги преговори уговорих отстъпките, които исках. Започнах да продавам, в началото сама. Постепенно си взех офис и наех хора за това. Станах им шеф, а те ме уважаваха, защото бях добра и толерантна с тях. Така се запознах с Петър. Той дойде на интервю при мен. Беше с няколко години по-голям, висок и едър. Когато разговаряхме, аз го харесах от първия път. Назначих до отговаря за приемането на поръчките и доставката на продуктите. Той беше всеотдаен в работата, а аз не спирах да го хваля. Постепенно осъзнах, че освен като колега Петър ми харесва и допада като човек.
Така неусетно станахме приятели. Подчертавам – само приятели. Все още бях дистанцирана и не исках да имам сериозна връзка. Но един ден с Петър се разбрахме да изведем заедно кученцето в планината. И тогава усетих, че нещо се променя. В планината ми беше хубаво с него. Той не ми се натискаше като другите мъже преди него. Беше внимателен и търпелив. Аз виждах, че му харесвам, но все още не му давах шанс за нещо повече. Така започнахме да излизаме всеки уикенд. И един ден просто се случи. Слушахме една наша любима песен и неусетно устните ни се сляха. Удоволствието беше пълно! от този ден нататък с Пепи сме неразделни. Работим и живеем заедно, а скоро ми предложи и брак. Помага ми и когато види, че се изморявам, веднага ми измисля някаква почивка, където да се заредя. Но всичко това дойде от момента, в който реших да си дам рестарт и да променя живота си. Затова един съвет: ако ви писне от всичко, намерете тихо кътче и останете сами със себе си за няколко дни или седмици. Без да го мислите, това ще оправи живота ви.
