Българските мъже не са това, което трябва да бъдат. Това си е мое мнение, но доста мои приятелки го споделт напоследък. Гледам как се държи синът ми, наблюдавам реакциите на мъжа ми, виждам проблемите с мъжете на моите приятелки, интригите на моите колеги и недоумявам. Има няколко случки, които ме оставят без думи напоследък. Затова ще ви разкажа някои от тях.
Една моя приятелка с уважавана професия – лекарка е красива и умна. Даже е много по-красива от мен самата. Тя си има всичко – пари, слава и красота. Има си и професия, която винаги ще си я има. Т.е. никога няма да остане на улицата. С една дума абсолютно нищо не й липсва. Тази жена си беше намерила мъж, който крещящо не беше за нея. Нейният мъж постоянно мрънкаше как не му върви в бизнеса, просеше пари от нея, за да закърпи дупката в бюджета. Отделно той не обичаше да й помага с домакинството, предпочиташе да си излиза с приятели. А когато се прибереше, постоянно се оплакваше колко е крив живота и как нямало хубава работа за него. Лекарката го търпя, търпя, ама накрая й писна. Тя му постави ултиматум, че ако не се промени, тя ще го напусне. А той се озлоби още повече и започна да я обижда и злепоставя пред другите. Връзката им приключи, когато след като беше прекалил с алкохола посегна да я удари.
А ето и една друга история, случила се с друга моя добра приятелка. Тя работи в банка. Затова има изгодни условия да си купи апартамент на изплащане. И понеже мъжът и все си намира работа на парче и не му дават кредит, тя реши да изплаща техният апартамент. Но мъжът й вместо да я носи на ръце и да я уважава е решил да я лъже, като й изневерява с по-млади от нея. Накрая тя разбира за това, съдят се и успява да си вземе апартамента на свое име. А тоя никаквец продължава да я тормози и да я моли за прошка.
Третият пример е от работата ми. Моя колежка си има мъж, който постоянно отстъства от работа под предлог, че е командировка. Един ден тя се усъмнила и решила да прати детектив. И вместо в командировка, мачото ходел в някакво затънтено село да се вижда с някаква селска мома и да се въргалят в сеното.
А моят съпруг е шеф на голяма фирма. Всички колежки му се мазнят и ухажват. Той обича да му казват колко е начетен и умен, това го ласкае. Но когато му правя комплимент, той като че ли не ми обръща внимание. Смята, че аз съм му вързана в кърпа. Но когато някоя млада мадама го четка, той видимо си променя отношението и става някак си по-значим и горд, отколкото всъщнос е в действителност. Аз го търпя, защото все още имам чувства. И след всички тези случки продължавам да се чудя: какво не им е наред на българските мъже? Не могат ли като имат една до себе си да я обичат, уважават или зачитат повече? Няма да им коства кой знае какво, а и те ще са по-щастливи, когато видят усмихната и доволна жена до тях.
