Отдадох се на непознат мъж и прецаках всичко. Моята история може би е доста подобна на историята на много хора. Затова сега ще ви я споделя с цел да предпазя други жени, когато се изкушават да направят нещо, за което после съжаляват горчиво. С Антон бяхме заедно от 6 години. Знаехме си и кътните зъби, имахме си доверие. Обичахме се, но постепенно любовта ни се беше превърнала в кротък навик. Чувствахме се като близки приятели. Но все пак си бяхме неразделни. Запознахме се след моя абитуриентски бал. Той беше вече студент 4 курс, а аз мен точно ме бяха приели да следвам. Постепенно заживяхме заедно, когато той завърши си намери добра работа. Аз също започнах да работя, когато станах втори курс. Можехме да си позволим да си пътешестваме – имахме време и пари за това. Изобщо 6 години си живеехме живота. До този ден, в който всичко се промени. При това по моя вина. Не очаквах, че някога съм способна на подобно нещо, но то се случи.
От работата ни се наложи да заминем за командировка на родното ни Черноморие. Принципно командировките ни бяха рядко явление и аз почти никога не пътувах без Антон. Но сега реших малко да се отпусна и да съчетая полезното с приятното. Антон също ми каза, че имам нужда малко да се разсея и дори ми предложи да остана ако искам още ден-два след командировката да си почина. Напоследък работех много и се бях преуморила. И така, аз и колегите ми заминахме. Нямахме много работа, затова вечерите ги прекарвахме заедно в някое хубаво заведение. Командировката ни почти свършваше, беше ни последна вечер. Аз пих малко повечко и реших да си тръгна сама към хотела – малко да се разведря. На изхода се засякох с някакъв мъж, който реши да ми отвори вратата. Стана ми приятно, че все още има кавалери. Не знам защо, но му го казах.
Той пък ми каза, че стоял на съседната маса и цяла вечер не можел да свали поглед от мен. Изчервих се, не очаквах такова признание от непознат мъж. Той се представи като Кирил и каза, че ако нямам нищо против би желал да ме изпрати до хотела ми. Аз се заколебах. Сетих се веднага Антон, с когото си пожелахме лека нощ по месинджъра преди 30 минути. Тръгнах да отказвам, но Кирил каза, че за него ще е обида ако не размени няколко думи с красива жена като мен. Странно, но пак се изчервих и замълчах. Тръгнахме към хотела и се разговорихме. Оказа се, че имаме много общи неща с него. Слушаме един тип музика, влекат ни подобни неща, мечтаем за едно и също. Не можех да повярвам, че има човек, копие на мен по характер. Единствената разлика беше, че Кирил беше разведен, а аз със сериозна връзка. Побързах да му го намекна, но това не само, че не го отказа, а го амбицира.
Преди хотела той ми каза, че знае е едно място, което ще ме размаже от кеф. От любопитство исках само да го видя. Заведе ме в страхотен джаз-бар. Поръчахме още вино и неусетно аз започнах да се отпускам. Станахме и да потанцуваме. Явно виното съвсем ме е замяло, защото изведнъж усетих, че Кирил ме е прегърнал, а аз явно нямам против. Когато понечи да ме целуне, аз му отговорих страстно. Нямахме време за губене – тръгнахме към неговия хотел. Прекарахме една бурна нощ, в която ми паднаха всички задръжки.
На сутринта станах с леко главоболие. Видях Кирил до мен и се сетих за Антон! Телефонът ми имаше няколко съобщения от него. Питаше ме как съм, дали съм се наспала. Някак си не го усетих близък. А и изневярата ми беше твърде брутална. Казах му, че съм добре и че ще остана още ден-два с приятелки. Така прекарах тези два дни с Кирил. След което се прибрах и казах на Антон, че искам да се разделим. Той остана с отворена уста – не очакваше такова нещо.
Успях да му разбия живота. Изнесох си нещата и се обадих на Кирил. Започнахме да излизаме с него. Чувствах се леко предателка, но страстта ни беше огромна. Чувах се с Антон – беше депресиран, предаден и самотен. Но аз бях щастлива. До момента, в който не изненадах Киро на работното му място и не го сварих в обятията на секретарката му. Явно той си беше галантен с всяка жена. Побеснях, развиках му се и се разплаках.
А той ме настигна и каза, че всичко е наред, просто то си е такъв и не можело да се промени. Ударих шамар на този женкар и побързах да си тръгна – самотна и унизена. Днес мисля за Антон. Дали някога ще ми прости. Дали да се съберем отново или да потърся щастието си другаде. Объркана съм. Всичко това заради онази грешна нощ, на която се предадох на алкохола и изкушението.