Грижех се сама за себе си още от малка. Така започва историята ми. Родителите ми се разведоха, когато бях малка. Майка ми не можеше да ни издържа и се наложи да замине за чужбина. А мен ме командирова на село при баба – нейната майка. Баща ми не се интересуваше от мен, защото си имаше друга жена, с която си направиха семейство. Аз понесох всичко това. Успях да го преживея и надмогна. Не ми беше никак лесно, но благодарение на любовта, която ми даваше баба аз вървях уверено напред. Завърших селското училище с отличие и започнах да уча в близкия град след 4 клас. Продължих да живея на село, а от там ме взимаше автобус за училище. Свикнах да ставам рано, за да успявам да не изпусна автобуса и да стигам навреме в училище. Въпреки, че на практика нямах родители, аз някак си се справях.
Майка ми си намери чужденец и заживяха заедно в чужбина. Чувахме се от време на време по телефона, но тя се отдалечаваше все повече от мен. Идваше си рядко, защото живееше далеч и нямаше възможност да пътува. Когато баба почина, аз го приех много тежко. Но такъв е живота – и това преживях и в 9 клас започнах да се оправям сама. Работех на черно, за да се издържам. Успях да завърша с отличие 11 клас и станах студентка. Запознах се с първото си сериозно момче и се стараех да не допускам грешките на разведените си родители. Само че момчето не искаше да бъде с мен, защото имало нужда от повече разнообразие. И така след няколко несполучливи любовни връзка намерих човекът, който ме обичаше, разбираше и подкрепяше. В този момент мама се върна за по-дълго време и ме помоли за прошка. Прошка, че не била с мен през всичките тези години. Че не е успяла да се грижи пълноценно за мен.
Аз я успокоих, че си имам приятел, че съм отличничка, че мога да се грижа за себе си. Въпреки всичко, аз успях да стана нормален човек. И на всички с проблемни родители ще кажа, че всичко зависи от вас – не се отчайвайте, добрите моменти ще дойдат. Сега съм щастлива, че имам майка и човек до себе си. По-добре късно, отколкото никога!
