Българското възпитание си има плюсове и минуси. Безапелационното господство на човека – като биологичен вид – над безбройните други биологични видове на Земята е резултат, преди всичко, от драстично по-бързото усъвършенстване на централната нервна система в способността й да определя все по-целенасоченото поведение на отделните индивиди в процеса на тяхната социализация. Разбира се, генетично заложения инстинкт за продължение на рода е бил определящият фактор за оцеляване на човечеството през хилядолетията, в борбата му да се справи с многобройните предизвикателства на постоянно променящата се природна среда. Несъмнено, това е налагало прилагането на определени действия на родителите и/или водачите в дадена социална група по отношение на подрастващите, доколкото безотговорни действия на последните биха поставяли под угроза безопасността на групата в един определено враждебен свят, където изхранването е било, по правило, проблематично през дълги времеви периоди. При това положение, определен брой удари върху „палавниците“ е имал ефекта да ги „усмири“.
Този „насилнически“ метод се е предавал от поколение на поколение, но с развитието на речта, бързо е започнала да нараства ролята на вербалното убеждение, което е дало тласък за осъзнатото развитие на възпитанието за подрастващите. Но да пропуснем 10-ина хиляди години, за да анализираме, доколко правилното възпитание на подрастващите е не само залог за успешното им реализиране, но и е гаранция за устойчиво развитие на човечеството. Редица са факторите, оказващи влияние върху възприеманите начини при възпитанието на подрастващите: пол, раса, географско разположение, традиции, жизнен стандарт…
В Р България едва напоследък започна да се мисли задълбочено относно ефективността и последиците от прилагането на даден възпитателен метод. Стана ясно, че е налице нарастващо несъответствие между традиционните възпитателни методи, прилагани от най-старата генерация, в лицето на баби и дядовци, и тези, възприети от младата генерация българи, които току що са станали родители.
Последните твърдо не възприемат остарелите методи, по които са били възпитавани техните родители, но от друга страна не са наясно със съвременните тенденции в тази област. А това е предпоставка за най-често погрешен възпитателен подход, а в не малко случаи – дори липса на такъв. Къде се допускат най-често грешки?
Да започнем с храненето, възприемано като най-важния компонент, тъй като от него зависи правилното физическо развитие на децата. Тук прехранването и насилственото хранене по отношение както на количеството (да бъде изядено всичко, сервирано в чинията), така и вида на храната са вредни, защото могат трайно да отблъснат детето от определени храни и да го стресират при мисълта за самото хранене. А преяждането, определено няма здравословен ефект върху оформящия се детски организъм, така че не превръщайте детето си в тъпчещ се безразборно лакомник, който неминуемо ще се превърне в „шишко“ с всички произтичащи от това негативни последици.
Нека детето да яде толкова, колкото му се иска и когато се почувства гладно, но постепенно изграждайте у него навика да се храни регулярно, от 3 до 4 пъти на ден. Освен това, оставете детето само да решава, кои храни са му любими и кои не би искало да вижда, поднесени му на масата!
Не по-малко важен е сънят за растежа на подрастващите. Затова не ставайте егоисти да каните често късни гости – роднини или приятели, защото по този начин лишавате децата си от така необходимите часове сън. Приучете ги лягат и стават по едно и също време (в границите на половин час), така че да имат 9 часа здравословен сън. Повечето деца ще запазят този полезен навик дори в тийнейджърската си възраст.
Преминаваме към уважението: приучавайте децата си да уважават по-възрастните свои роднини или/и познати, да не се държат „свойски“ особено с хората от „третата възраст“, да уважават учителите си… По-нататък: да бъдат дружелюбни и приятелски настроени, да не проявяват агресивност, но да отстояват основателно мнението си. Да не се подценяват и да имат самочувствие. Да имат не само чувство да родова принадлежност, но и да изпитват гордостта, че са българчета! Затова ще спомогне ако ги запознаете с прекрасните български традиции да играят хора, да коледуват, да пеят народни и патриотични песни…
Никога не обиждайте децата си и не използвайте физически наказания, обяснявайте търпеливо грешките в поведението и постъпките им. Предпазвайте ги да придобият вредни навици, учете ги на трудолюбие и ред. Не ги пренебрегвайте – отделяйте повече време да сте с тях, да играете, да беседвате, да обсъждате най-различни въпроси, но не им налагайте мнението си. Така ще се превърнете в техни верни приятели, на които ще могат винаги да разчитат в бъдещи трудни моменти.
