Намерих портфейл с интересно съдържание в него. Така започва моят разказ. Една вечер се прибирах към вкъщи. Както си ходех по тротоара, усетих, че подритвам нещо. Загледах се и видях портфейл. Вдигнах го и го отворих. Вътре имаше голяма сума в евро – може би от порядъка на 4000 хиляди. Освен това портфейлът съдържаше и много банкови карти, листче с пароли и други ценни неща. За щастие в него имаше лична карта. Името и фамилията обаче бяха често срещани. Нали се сещате, че е трудно да откриеш по някакъв начин Георги Георгиев или Иван Димитров например. Е, случаят беше точно такъв. Не исках да го давам още в полицията, въпреки, че беше редно. Нито за секунда не ми мина през главата да взема сумата с пари и да пробвам паролите на банковите карти. Напротив, когато се прибрах седнах пред компютъра и се опитах да намеря по снимка и име притежателя му.

Както и очаквах, с това име имаше поне 400 потребители във Фейсбук. А както знаете, много често хората се регистрират не с цялото си име, а с някакъв прякор. Реших да опитам да го търся човек по човек – бавно и внимателно. Прерових всички възможни профила с това име и фамилия – уви, не видях такъв човек. Имаше и профили без снимка – но нямаше как да разбера по тях нищо. Отворих отново портфейла – исках да намеря повече информация за притежателя му. В едно от отделенията се натъкнах на сгънато листче. В него имаше кратко любовно послание, в което пишеше прякора на човека. Той беше съвсем различен от името му. Веднага седнах пред компютъра и въведох този прякор. След няколко неуспешни опита аз го намерих! Снимката беше почти идентична. Нямаше и съмнение, че това беше човекът. Веднага го добавих към приятели и му писах съобщение. И зачаках. Но явно той не беше от най-активните в мрежата и не го беше видял. На другия ден отново нямах отговор.

Тогава вече реших да отида в полицията и да им дам тези данни. И точно преди да тръгна, чух нотификация на телефона си. Помислих си, че е някой приятел, даже не исках да го поглеждам, защото бързах за районното, но все пак хвърлих един поглед. Беше ми писал собственикът на порфейла. Описа ми точно какво има вътре, каква е сумата с пари. Спомена ми и за листчето, чрез което го намерих! Разменихме си телефоните и се срещнахме. Оказа се бизнесмен на средна възраст. Беше изключително притеснен, но страшно благодарен. Каза, че такива хора като мен са рядкост. Предложи ми щедра парична награда, която аз отказах. Просто се радвам, че успях да направя един човек щастлив. И ако ме питате дали съм се изкушил дори и за секунда да си присвоя парите му – отговорът ми е – категорично НЕ.