Чувствам се лелка, а съм твърде млада. Запознах се със съпруга си, когато бях на 22. Той е с 5 години по-голям от мен. След двугодишна страстна и бурна връзка, той ми предложи брак, а аз с радост приех. Исках да имам човек до себе си, а не да се лутам и да си сменям партньорите. В първата година на брачния ни живот се радвахме на любовен план. Но нещата започнаха да се променят в последната година. Мъжът ми като че ли ми се насити и започна все по-рядко да ми казва мили думи. Любовният пламък като че ли намаля. Той започна да предпочита да се вижда с някой приятел, пред това да прекара интересна вечер с мен. От мен се искаше да съм направила вечерята и да го чакам, докато той си пие питието на бара. Помислих си, че всичко това ще е временно, но с времето то се засилваше, вместо да намалее. Реших, че и аз имам нужда от малко разнообразие и си позволих да изляза една вечер с приятелките си. Прибрах се след полунощ, а на вратата ме посрещна съпруга ми.

Беше разярен и започна да ми вика. Как съм могла да закъснея толкова, къде съм си мислела, че скитам. Нагруби ме и отиде да спи в другата стая. Помислих си, че наистина съм направила някаква грешка и в последващите дни и месеци гледах всичко да е навреме – вечерята, чистенето, гладенето. Но някак си се почувствах като лелка – типичната съпруга – домакиня, на която й е поверена грижата за жилището. Не ми се живееше по този начин, исках си стария живот. И то с моя съпруг, който още обичах. Реших да поговоря с него една вечер. Издебнах го, когато беше в добро настроение и споделих тези мои мисли. Казах му, че се чувствам като някаква домакиня, която прислужва вкъщи и няма време за никакъв друг живот. Представям си какво щеше да бъде, когато си имахме и дете…Той вместо да ме подкрепи ми се ядоса и каза, че се скъсвал от работа, за да имаме пари и че съм била неблагодарница.

Не беше честно от негова страна да го казва по такъв начин. На другата сутрин си събрах багажа и отидох при майка ми. Исках да го оставя малко да се замисли над това в какво семейство се превръщаме. Написах му една бележка и си тръгнах. С ужас разбрах, че на другия ден той е подал молба за развод! Каза, че съм предала любовта и че не иска повече да ме вижда. Започнах да плача и го помолих да започнем отначало, но той беше непреклонен. Не искаше да бъде повече с мен, защото съм го натоварвала! Това ли беше човекът, който бях обичала толкова време?!? Реших, че няма да се унижавам и се разведохме. След по-малко от месец той си има нова жена. Явно аз никак не съм му липсвала! От друга страна това ме успокоява, защото се оказва, че съм се развела навреме. Сега съм решила да си поживея още малко, преди да правя крачка с някой нов мъж. И този път хубаво ще го проуча, обещавам!