Дъщеря ми замина далеч от мен. Моята история сигурно не е първата и единствена в света. Даже може би се случва често. Аз съм разведена жена с дъщеря, с която си живеехме. След като завърши висшето си образование, тя искаше да замине за една седмица за Германия да види какво е. Аз нямах нищо против, затова изтеглих малко спестени пари и я изпратих. Първите дни се чувахме и тя беше много положително настроена. Каза ми, че е напълно различно, че хората и отношението там са други. Тогава и през ум не ми беше минало, че тя ще се увлече чак толкова и че ще иска да остане. Един ден преди да си дойде, тя ми звънна, а гласът й звучеше особено. Няма да забравя думите й: „Мамо, аз реших да поостана още някоя и друга седмица тук“. Аз веднага я попитах с какви пари и къде ще живее, но дъщеря ми каза, че има идея и ще се справи. Обзе ме тревога и лошо предчувствие.
Започнах да не спя през нощта и си мислех какво прави дъщеря ми съвсем сама в чужда държава. Реших, че трябва да говоря сериозно с нея. На другия ден се свързах с нея и я помолих да ми отдели половин час. Тя ми каза, че сега нямала време и да се чуем привечер. Все пак я бях възпитала да е отзивчива, затова вечерта тя ми върна обаждането. ОТ думите й разбрах, че си е намерила работа като камериерка в един хотел в Берлин. Искала да пробва как е животът в чужбина. През сълзи на очи затворих слушалката. Животът ми изведнъж стана празен, къщата опустя. Вътрешно се радвах за нея, но душата ми страдаше. Но тя все пак беше вече на 24 години и нямах право да й казвам как да живее живота си. И така, настана едно мъчително чакане. Чувахме се по телефона, тя казваше, че се чувства добре, започнала е да учи немски и че имала дори нови приятели. Разказа ми още, че се чувства спокойна и дори когато има повече работа това не й пречи. И така измина цяла една година.
Дъщеря ми забрави да се прибере в България. Когато най-после ми съобщи, че си е взела отпуска, аз нямах търпение да я посрещна. Направих най-вкусното й ядене и я зачаках на летището. А когато я видях, тя се беше хванала за ръка със симпатичен русоляв младеж. Личеше си, че е чужденец. Тя ме прегърна и ми го представи. Това беше нейният приятел, за когото нищо не знаех. Приех изненадата със смесени чувства. От една страна се радвах за нея, а от друга усещах, как дъщеря ми се отдалечава все повече от мен. Те останаха вкъщи цялата седмица. Младежът беше възпитан и културен и аз все пак останах с добро мнение за него. Плаках на летището, когато ги изпращах. От този ден останах отново сама. Дъщеря ми ме чуваше през ден-два, но някак си вече не беше същото. Трябваше да се примиря, че ще живея сама. Така изминаха 2 години. На третата неочаквано дъщеря ми се прибра.
Дори не ми се обади да я чакам на летището. Просто ми звънна на вратата. Онемях от изненада. Прегърнахме се и я попитах за колко дни ще остане в България. Тя каза, няма намерение да се връща! Сърцето ми се озари от топлинка, но осъзнах, че със сигурност не съм само аз причината за това нейно решение. Започнахме да си говорим и разбрах, че тя се е разделила с немския си приятел. Хванала го с друга жена. В хотела й увеличили работата, а парите не й ги пипали. Не могла да си намери друга работа, както искала. На всичкото отгоре сменили управителя с някаква злобна жена, която се държала с нея като отрепка. Отделно й вдигнали наема в квартирата. Всички тези събития я накарали да хване полета за България. И ето – сега отново сме двете заедно. Радвам се, че е в България и ще търси своето бъдеще тук. След няколко интервюта за работа тя вече работи в голяма фирма и взима хубава заплата. Има си приятел българин и мечтае за семейство. Аз съм една щастлива майка.
