Неврозата, наречена Дядо Коледа. Мисля че всеки от нас като малък е бил накаран да вярва в Дядо Коледа или Дядо Мраз – името на добрият старец се променя съобразно политическата или икономическа доктрина. Но знаем ли какво стои зад тази наглед невинна приказка за малки деца? Най-първият образ е този на свети Николай (3-4в.), който раздава богатството си на бедните и се отдава на живот благочестив и достоен. И оттук започва неврозата – защото утвърждава идеята за онеправданите и как тяхното спасение идва отвън, достатъчно е да пострадат само още малко и да следват религиозната доктрина и всичко ще бъде наред. След това – около 18-ти век, в различни части на Европа, с напредването на индустриализацията, увеличавашяит се брой хора, пристигащи в „големият град“, за да търсят препитание, но най-често намиращи смъртта си или тази на децата си в условията на нечовешки условия на труд, болести и морална деградация, образът на Синт Николас (както е познат на Запад), намира чудесна почва за растеж.
Една илюзия за това, че когато си послушен (тоест работиш по 16-18 часа на ден и не протестираш), ти ще получиш своята награда – но разбира се, това е само един път в годината! Образът се доразвива успешно от гигант производител на газирани напитки в САЩ през 1930г., правейки Дядо Коледа звезда на капитализма! Не е случайно, че годината на неговото „популяризиране“ е 1930-та! Началото на Голямата депресия! Какво по-добро време за компанията да възроди един магически образ, който ще донесе на детето ти лакомство, когато самият ти си безработен, отхвърлен от системата, невъзможно ти е да понесеш гледката на гладуващото си семейство. Доста тъжно ми стана,че в България образът му е индоктриниран като дядо Мраз от Елин Пелин и Иван Струбел с полъх от една друга система, която пък допринася да се заличи традиционната вяра и обичаи в България.
Мисля си,че мога да ги оправдая поради периода – 40-те години – Втора световна война и отново надеждата, че бедните и онеправданите ще бъдат спасени и възмедени. Споменавайки българските обичаи – Коледуването – може да ме оборите, че то е отново с елемент на размяна на подаръци. Тук обаче има много важно отграничение – а именно, че човек дарува човека, запазвайки топлината и общуването, както и посланието,че ние самите се учим един друг да сме по-грижовни и сплотени, а не някой отвън да ни „направи“ по-добри.
И идваме до наши дни! Дядо Коледа те гледа отвсякъде, дете, затова бъди послушно!
Любимият инструмент в ръцете на родители, възпитатели, медии. Искаш новата писта с колички, нов смартфон, нова дреха? Реално, може би не си бил послушен през цялото време, защото все пак няколко дни в годината трябва да се държиш като човек с присъщите му качества и чувства – да си се почувствал ядосан, против нещо, да си се опитал да кажеш „не“, без да си обявен за лошо възпитан, да отстояваш себе си. Нооо… не прекалявай! Бъди добър и уважавай хората около теб,не защото осъзнаваш тяхната стойност, а единствено с цел – ПОДАРЪКЪТ! И най-важното – мисли позитивно! Каквото и да се случва с теб, каквото и ти да правиш на другите, не се притеснявай – ще дойде старчето с чувала и ще ти подари нови розови очила и бонбонче за забрава!
И докато разопаковаш подаръка си, ще пропуснеш радостта в очите на родителите ти, на които „машината“ вече е вменила, че ако не са взели кредит, за да ти го осигурят, не са добри родители.
И по-опасното послание – когато си послушен, то ти си заслужил, полага ти се! Не е нужно да се бориш, да се развиваш, да бъдеш справедлив! Самият факт, че си послушко, ще ти донесе желаното. А когато пораснеш е достатъчно да си сладникав, услужлив, да изпълняваш без да противоречиш, каквото искат от теб шефа, други авторитети – знайни и незнайни – и ще имаш!
Да, дядото с еленчетата, е анти-дот за реалността през вековете – смазващата, несправедлива, убиваща реалност. А днес в шейната му са прегнати – наред с послушанието и раболепието, потреблението, кредитите, лъскавите опаковки и пластмасовите мечти.
И мисля да завърша с един циничен виц – „Дядо Коледа отива в Сомалия и пита децата там:
– Деца, слушкахте ли тази година? – те отговарят
– Да, Дядо Коледа.
– А папкахте ли – пита усмихнат той?
– Не, Дядо Коледа! – жалват се децата.
– Ами…тогава, няма подаръци! – благо им смига той!“
