Привлекателната страдаща жена – това описание доста ме характеризира. Живеех в малък град и се славех като едно от най-привлекателните момичета в града. Някои хора ме обожаваха, други ми завиждаха, което беше нормално. Всичко това ми даваше криле и ме правеше уверена, че в живота винаги ще ми се случват хубави неща. Бях едно дете в семейството ми и разбира се ме глезеха непрекъснато и за всичко. Винаги бях облечена с дрехи по последна мода, нещата ми се шиеха даже по поръчка. Баща ми толкова се гордееше с мен, че не ме караше да правя нищо против моята воля. Ако носех слаба оценка от училище, никой не ми се караше и упрекваше. Като малка бях казала на нашите, че искам да стана певица. Мечтаех за слава и известност, да давам автографи и всички да ме обичат и да говорят за мен.
За мен се надпреварваха доста момчета. Понякога даже се биеха за моето сърце. Аз се влюбих в най-хубавото и умно момче в града. Когато навърши 25 години му предложиха доходоносна работа в чужбина. Тогава аз бях още двайсетгодишна и следвах висше. Но реших да го подкрепя и да заминем заедно. Прекъснах следването си в НАТФИЗ и тръгнах заедно с любимия си в чужбина.
Едно нещо само скрих от абсолютно всички. Направих аборт, защото ми беше рано да ставам майка. Хич не си се представях с бебешката количка наред с другите майки и да си говорим глупости. Не ми се занимаваше със смяна на памперси, успокояване на бебешки плач и безсънни нощи. Исках да опитам от живота, докато мога. Последиците от тази моя постъпка лъснаха след няколко години. Когато станах на 26 реших, че е време да стана майка. За съжаление абортът беше оставил последствия върху мен.
Не можех да задържа плода. Направих 2 спонтанни аборта – в пети и шести месец. Тази агония продължи близо 10 години. Накрая с много мъки, след като изкарах в болницата на легло цялата бременност, на 34 години успях да родя едно красиво момченце.
Щом се появи бебето, то получи цялото внимание и лукс на света. Толкова беше чакано и желано. Аз спрях да работя и вече не мислех за собствена кариера. Исках само да си бъда със сина и нищо друго. Съпругът ми също много му се радваше и го обсипваше с подаръци, но не можеше много време да прекарва с него, защото работеше и го нямаше вкъщи.
Покрай влиятелността на мъжа ми се запознах с нови хора и си намерих нови приятелки. Някои обаче явно ми завиждаха, защото в очите им бяхме съвършеното семейство. Поне така си мислех аз. Един ден, една стара моя приятелка ме покани на кафе. Явно имаше да ми каже нещо важно. Бях свикнала да чувам само положителни неща. Тя обаче ми каза, че докато аз съм затворена с бебето у дома, работещият ми съпруг го засичали често с друга жена по заведения и барове. Изтръпнах. Хладни тръпки ме побиха. Казах й, че това сигурно е грешка, че е някоя негова колежка. Моята приятелка вдигна рамене и ми каза да проверя информацията. Допих питието на екс и веднага звъннах на една приятелка, която беше малко по-близка с мъжа ми. Попитах я направо дали той се вижда с друга жена. Тя замълча, явно я бях изненадала. След това тръгна да отрича, но някак си не й повярвах напълно. Аз си премълчах, защото си представих, как аз съм без работа и кариера, а съпругът ми ме оставя сама с детето и отива при другата жена.
След време на него му се наложи отново да замине за чужбина. Ние с детето заминахме с него, като аз се надявах, че и да е имало нещо, връзката му е приключила. Но той често се връщаше в България и чувах от разни места, че са го виждали със същата жена. Цялото това нещо продължи цели 9 години. След това разбрах, че любовницата най-после е сложила край на връзката му с него. Явно и тя се е измъчвала да бъде с женен мъж. Най-после спокойствие – си помислих аз. Мъжът ми мина 50-те и аз се зарадвах, че вече е улегнал и няма да прави такива глупости. Вътрешно му бях простила. Но ударът под кръста дойде след 2 години. Една вечер той се прибра късно, беше пил доста. Тогава изведнъж ми призна, че чака дете от друга! Нямал намерение да се женят и развежда с мен, но искал да се грижи и за нейното бебе! Аз бях разбита! Бях дала целият си живот за нас двамата. Заради нервите легнах болна и едвам оживях.
След като се възстанових, установих, че съм станала на 55 години. Време беше да рестартирам живота си. Синът ми учеше в чужбина, а мъжът ми живееше един ден у нас, един ден при другата жена и при втория си син.
Една прекрасна сутрин си събрах нещата и напуснах огромния богат апартамент. Взех си само бижута, пари и снимките.
Взех си апартамент под наем и си отворих магазинче. Продавах ръчно изработени неща. Работата беше увлекателна и мъката ми постепенно беше притъпена. Имах нови приятели и подкрепата на сина си. Луксът не ми липсваше, защото намерих истински нови приятели, които ме оценяваха за това, което съм.
Мисля, че животът ми ще продължи с пълна сила. Никога не е късно да започнеш отначало!
