Измамих съпругата си и сега си ближа раните заради това. Не мога да повярвам, че точно аз, когото всички смятат за стабилен, честен и отговорен се подведох. Имам 15 години брак зад гърба си. Стабилен и щастлив. Разбираме се прекрасно и имаме две прекрасни деца. Неотдавна ми се наложи да пътувам по работа. Не бях ходил от доста време никъде за дълго време сам, без семейството си. Но ето, че шефът ме принуди да замина за цял месец. Взехме си довиждане с жена ми и децата и хванах самолета към Англия. Настаниха ни в хубав хотел, като на мен ми се падна честта да бъда сам в стая. В началото имах много работа, а липсата на семейството ми беше осезаема. След първата половина можех да разчитам на повече свободни часове, които ги прекарвах в телефонни разговори с любимата ми съпруга и децата или разходки из Лондон.
Една вечер шефът на лондонския офис ни покани на ресторант. Аз разбира се нямаше как да откажа и отидох. Когато влязох и се приближих на масата, останах доста изненадан. На нея стоеше страхотна жена, гримирана перфектно, изключително привлекателна. Разбрах, че това е колежка от отдела в Англия. Тя беше новозеландка по произход, изключително еродирана и интелигентна. Доста се смутих, когато трябваше да седна до нея. През цялото време пихме вино и си говорехме страхотно. Допадахме си – не само по работа, но имахме и сходен характер. По едно време усетих, че нещата не отиват на добре и побързах да се извиня, че трябва да се прибирам към хотела. Но главният шеф не ме пусна и каза, че отиваме на караоке – задължително всички трябва да отидем. Там пихме още, пяхме, забавлявахме се.
Колежката определено флиртуваше с мен, а на мен ми беше приятно. Не съм усетил даже как се озовахме в едно такси към моя хотел. Почти не си говорихме, и двамата се качихме в стаята ми и правихме бурна любов цяла нощ. Бях като обезумял, от една страна съвестта ме гризеше, а от друга не бях преживявал скоро такава страст. На другият ден тя си беше тръгнала рано сутринта, защото беше на работа. Беше ми оставила бележка: „Беше страхотно“. Щом я прочетох се изчервих и погледнах към мобилния си телефон. 8 пропуснати обаждания от съпругата си от вчера. Стана ми много гузно, веднага я набрах.
Тя учудено ме попита защо не съм вдигал и не съм я набрал. Разказах й, че съм бил в подземен бар и че сме пили повече. Тя като че ли ми повярва, но остана някакво особено чувство, докато си говорехме. До края на командировката видях привлекателната колежка още няколко пъти, но избягвах да оставам насаме с нея. Тя усети това и някак си не настояваше. На раздяла само ми каза: „Може би по друго време имахме друга съдба“.
Запомних тези думи и до ден днешен. Дали наистина имахме бъдеще с нея? Или щеше да си остане само мимолетна авантюра и после нищо? Задавах си тези въпроси в самолета постоянно. Когато съпругата ми ме посрещна на летището, усетих някаква празнина между нас. Не ми се беше случвало досега. Опитах се да покрия нещата, но след няколко дни тя започна разговорът, от който се страхувах.
„Филипе, защо ме излъга“ – попита тя безцеремонно.
Въпросът й ме свари доста неподготвен – не знаех какво да кажа.
„С какво точно съм те излъгал, Кристина“ – я попитах аз от своя страна.
„Бил си с друга жена, нали?“ – тя стреляше направо, без предупреждение.
Кимнах и спрях да я гледам в очите. Чувствах се като виновен първокласник. Не знаех как ще реагира. А тя само каза:
„Добре, едно на нула за теб. Ако някой път не се прибера, това означава, че съм изравнила резултата“ – каза тя и отиде в другата стая.
От тогава минаха 6 месеца. Отношенията се подобриха, някак си забравихме за случката. Не знам дали й е минало или скоро ще „изравнява“ резултата. Само знам, че се поддадох на изкушението. Сега съжалявам и се чудя как съм могъл да го допусна. Но все пак си спомням онази различна нощ, в която усетих неща, които не бях изпитвал дълго време. Може би заслужавам да бъда излъган и аз…Времето ще покаже.
