Брат ми ме контролираше още от дете. Така започва моят разказ. От малка съм доста контактна и обичам да се сближавам с хората. Общуването е моята стихия. Опитвам се да угодя на всеки за всичко. Разбира се, не винаги се получава, случва се да нараня някого, в повечето случаи неволно. Аз също съм била наранявана и унижавана. Това се случваше главно от моя по-голям брат. Разликата ни в години е 3 в негова полза. Още от малък се опитваше да ме поучава какво да правя. Всичко, което правех за него беше грешно. Мислех, че когато стана зряла жена ще престане постоянно да ме поучава и ръководи, но уви. Той не се спира, а когато му кажа за престане, той започва да изтъква как винаги ме е защитавал от лошото, защото аз оставам вечно по-малката и беззащитна сестричка. Всичко това ми е писнало до болка – в крайна сметка днес вече съм на 28 години и сама мога да решавам кое е добро за мен и кое не. Дори родителите ми не ме пазят така, както брат ми. Преди няколко години си имах приятел, доста по-голям от мен. Ей, не се спря тоя мой брат! С какви ли не глупости ми напълни главата.
Твърдеше, че този мъж ме използва, че е с мен само защото съм млада. Беше убеден, че си има и друга жена. Накрая аз самата започнах да се съмнявам в него, повлияна от брат си. Накрая всичко се оказа лъжа – всъщност аз съм била единствена за него. Но под влияние на брат си аз се разделих с него. То и нашите вече бяха против нашата връзка, защото брат ми грижливо ги беше „обработил“ и настроил на негова страна. Всичко това трябваше все някога да спре – поне така си мислех аз. През цялото време, докато имах гаджета, брат ми ме бранеше от тях. Беше доста досадно и обидно. Дори се бяхме скарали за един период от време. Но слава богу, все пак сме една кръв, накрая се сдобрявахме. Но аз все не намирах моята истинска любов. Дали заради брат ми или заради нещо друго, не знаех. Най-накрая обаче срещнах човека на моите мечти. Започнах се с Жоро на една ски ваканция на Родопите. Той беше различен от останалите – романтичен, но много амбициозен.
Имаше богата обща култура, знаеше как да повдигне интересен разговор. Всичко в него ми харесваше! Започнахме бурна любовна връзка, в която и двамата бяхме лудо влюбени. Дойде време да го представя на брат ми и нашите. Както и очаквах, брат ми не го хареса. Бил надувка и се правел на всезнайко. Родителите ми обаче го одобриха. Само след 6 месеца бяхме сгодени. Брат ми продължаваше да твърди, че прибързвам, но вече не го слушах. Изнесохме се в собствен апартамент. Направихме чудна сватба. Всички много се забавлявахме. Брат ми пи много и ми каза само: „Дано си щастлива, другото не ме интересува“.
Аз го успокоих, че съм щастлива и на този етап нещата бяха страхотни. След една година брачен живот, аз поканих брат ми да ми дойде на гости на мен и Жоро. Още от вратата той беше смръщен и започна с критиките. Била съм напълняла, защо съм се отпуснала. Не исках да го убеждавам, че съм щастлива, нямаше смисъл. Когато си говориха с Жоро, той не спря да го прекъсва и оборва във всичко. Личеше си, че го ревнува и му се дразни. Накрая, след една бутилка вино, той стана и каза, че е време да си тръгва, защото не можел да спори постоянно с всезнайко. Стана ми супер обидно, но Жоро ме хвана за ръката и ми прошепна, че брат ми е леко пиян. Осъзнах, че брат ми винаги ще си остане такъв, но въпреки това аз го обичам и не му се сърдя. А може би някой ден ще ме разбере. Надявам се!
