Останах без работа, защото не се дадох на шефа си. Една обикновена история, която се случва при доста жени навсякъде по света. Търсех си нова работа, защото заплащането в старата беше меко казано мизерно. А притежавах качества за двойно повече пари. Кандидатствах на няколко места, но без успех. Тогава една моя позната спомена, че нейният шеф си търси човек за работа. Тя ми уреди директна среща с него. Взех си автобиографията и тръгнах натам. Когато прекрачих кабинетът му ме посрещна елегантен мъж на около 50 години. Протегна ми ръка, за да ми се представи. Започнахме да говорим за работата – разпита ме какви пари очаквам, дали мога да работя извънработно, ако се налага. Аз отговорих на всичките му въпроси, а той очевидно беше доволен от отговорите ми. Обеща да ми се обади. След два дни получих позицията и парите, които исках! Отпразнувахме го с познатата, която ме препоръча. Обещах да я почерпя на първа заплата. И така, започнах да работя за г-н Начев.
В началото той не ми даваше много задачи. Натоварваше ме постепенно, за да свикна с работата. Държеше се мило и любезно. Видях, че не носи халка на ръката си. Разбрах, че е разведен и има две деца. С течение на времето Начев все повече ме товареше с работа. Започнах да върша и неща, които не трябваше. Налагаше да оставам и след работно време. Започнах да се преуморявам и да допускам грешки. Един ден, след работно време, Начев също беше останал в офиса. Той ме повика да ме пита как върви работата и дали съм доволна. Тогава аз му признах, че всичко ми идва в повече и че така не мога да издържа. Той се приближи към мен и обхвана раменете ми. Леко започна да ги разтрива и ми каза, че може да направи нещичко по въпроса, за да намали натоварването. В началото не зацепих какво иска да ми каже, затова се съгласих. В този момент Начев заключи вратата и започна да ме опипва по бедрата. Аз се дръпнах ужасено назад. Начев ме погледна с насмешка и ми каза: „Искаш ли много пари за малко работа или не?
Всяко нещо все пак си има цена. Ти си привлекателна жена и не виждам нищо лошо в една бърза авантюрка.“. Машинално погледнах настрани и видях ножицата на бюрото му. За секунда я грабнах и порязах ръката му. Докато се превиваше от болка, аз отключих вратата и избягах навън. Сърцето ми биеше лудо, не можех да мисля. Избягах от офиса и се втурнах към къщи. Веднага се обадих на моята позната и й разказах всичко. А тя вместо да ме подкрепи ми се изсмя. Каза, че понякога човек трябва да спазва някои условия, за да се издигне нагоре. Ядосано й треснах слушалката, защото ми стана ясно, че и тя е минала през Начев. А може би той го правеше с повечето си подчинени. На другия ден подадох жалба в полицията и не отидох на работа. Трябваше да има справедливост.
Но когато седмица по-късно я отхвърлиха с мотива „липса на доказателства“, аз осъзнах, че Начев има връзки даже и в полицията. Разбира се бях уволнена дисциплинарно. Начев ми обеща, че скоро работа няма да си намеря. Чувствах се разбита на парчета. Не знаех как да продължа. Намерих психолог и с негова помощ се върнах в живота. Сега си имам частен бизнес, всичко вече е наред, но споменът за Начев остана в мен.
