Заминах за чужбина, когато бях на 24. Живях на различни места в продължение на 15 години. Омъжих се за чужденец, но бракът ми не беше от най-очарователните. Исках да избягам от родната мизерия, от лошите хора, от клюкарите, от убийствата по пътищата…Но неочаквано за мен носталгията по родината ме преследваше. Ден след ден. Опитвах се да не мисля за това. Но равнините на холандската земя, която обитавах, не ми носеха никакво удовлетворение. Чувствах се като в някакъв луксозен уреден затвор. Може да звучи парадоксално, но липсата на проблеми беше проблем за мен. Когато се връщах в България и се виждах с близките си хора и приятелите ми беше добре. Но когато срещах простотията и завистта на хората исках да се върна отново в чужбина. Бях раздвоена – от една страна милеех за родното си място, а от друга исках постоянно да бягам от него. Но накрая носталгията ме победи. След като бракът ми се разпадна, аз взех окончателното решение да се завърна в България.
Бях спечелила добри пари и можех да ги инвестирам в нещо хубаво. Харесах си къща в покрайнините на София и си я купих. Реших да започна със земеделие. Вложих пари и още първата година бях на печалба. Намерих си страхотен мъж, с който станахме семейство. Живеехме си страхотно, защото хем бях далече от града, хем не беше никак скучно. Осъзнах, че времето, през което съм била в чужбина ми е било напълно достатъчно и сега съм готова да се сблъскам с родната действителност. Не съжалявам за решението си. Имам си прекрасен съпруг и син, живеем добре и не се лишаваме от нищо. Той работи дистанционно, аз се занимавам все още със земеделие. Природата е страхотна – имаме си планини, реки, тучни ливади.
Дишам с пълни гърди – с нищо повече не бих заменила този живот, дори с уредения такъв на Запад. Колкото до злобата, завистта и клюките – вече не им придавам толкова голямо значение и хората, които ми мислеха лошото спряха да се интересуват от мен. Бъдете щастливи и здрави!
