Бог винаги е до жената. Правило ли ви е впечатление, че в повечето свещени книги мъжете винаги се изкачват в планините, за да общуват с Господ? Нуждата от усамотение и покой е част от мъжката природа и в това положение наистина мъжът открива себе си и Бог. От една страна, повечето религии акцентират върху водещата роля на мъжете.. Макар в исторически апект, жените да си били в по-неизгодна позиция, същите тези религии не отричат необходимостта от религиозна принаделжност и на жените. Но никога не сме чували жена да отиде в планината, да остави всичко и да се усамоти за няколко месеца, за да търси божественото.
Но ние знаем защо – нали?
Защото жените са твърде заети,за да поддържат живота! Не можеха да изоставят бебетата си, дома, градините и хилядате си отговорности, за да изкачват планината!
Говорих с приятелка онзи ден, казвайки това като съвременна жена, за която ежедневието не е много по-различно от това, което е било за жените преди мен(макар и много по-улеснено).
Чувствам, че никога не съм достатъчно „свободна“ от моите отговорности,никога на достатъчно тихо място. Искам да отида при Бог!
Нейният отговор ме потресе – „Именно заради причините, които споменаваш, Бог идва при жените!“ – ми каза тя. „Мъжете трябва да се изкачат на планината, за да се срещнат с Бог, но Бог идва при жените, където и да са те. “
Размишлявам върху думите й от седмици и мисля,че казаното от нея е истина. Един пример от християнската религия е, че при празната гробница на Христос, Дева Мария е първата, която става свидетел на възкресението на Христос. Тя е там, защото върши женската работа по правилната подготовка на Христовото тяло за погребение.
В тези привидно светски и обикновени задачи, жените от Писанията се озовават лице в лице с божественото.
Бог в действителност идва при жените, независимо къде са те, докато правят обичайната си,
ежедневна работа.
Среща ги в домовете им, в техните кухни, в техните градини.
Той идва при тях, докато седят до болнични легла и се грижат за възрастни хора,докато раждат, докато говорят с децата си, докато извършват необходимите ритуали за траур и погребение, дори когато приседнат до гроба на обичан човек и се молят за него.
Така че, ако – като мен – някога започнете да се оплаквате от факта, че нямате толкова време да прекарате в планината с Бог, колкото бихте искали, не забравяйте, че Бог идва при жените. Той знае къде сме и бремето, което носим. Той ни вижда и ако отворим очите и сърцата си, ще Го видим, дори на най-обикновените места и в най-обикновените неща и в това е благословията на жената!
