Дадох пари назаем на близък човек, но за съжаление той се покри. Аз съм услужлива жена. Обичам да помагам на хората, когато имат нужда от това. Един мой приятел ми се обади и ми поиска значителна сума назаем. Аз без колебание се съгласих да му услужа. Имах бонус от заплатата и прецених, че мога да му услужа. Все пак съм жена и предполагах, че той като мъж ще бъде точен и коректен към мен. Спомена, че парите му трябват, за да доизплати спешно някакъв кредит. И така, казах му, че засега парите не ми трябват и му дадох срок половин година, в които да ми ги върне. Може и на вноски, както му е удобно. Той се съгласи, стиснахме си ръцете и аз му дадох на ръка цялата сума. След това изминаха няколко месеца, през които той се покри. Аз не го търсех, защото мислех, че има някакъв проблем и че той ще ми се обади. Но когато парите започнаха да ми трябват, реших, че е време да го потърся и да го помоля поне за една трета от сумата.
Когато му позвъних, с изненада разбрах, че телефонът му е сменен. Реших да го намеря през социалните медии, но за съжаление и там ударих на камък. Случайно или не, той се беше покрил. А едно време движехме в една компания и бяхме приятели. Аз обаче реших да не се отказвам и чрез друг познат успях да се докопам до новия му телефон. Звъннах му от друга карта, за да не види номера ми. Когато вдигна, аз му казах, че не е постъпил коректно и че парите ми трябват. Той беше изненадан, че съм го открила и смутено каза, че ще ми пусне част от сумата до два дни. Така минаха две седмици – сметката ми беше празна. Позвъних му отново, но този път той не ми вдигаше. Започнах да разбирам какво ще се случи и че няма да видя нито лев, ако не предприема по-сериозни действия. Реших да го заплаша с това, че съм записала разговора и да го дам на адвокат.
Затова му написах съобщение, че ако до няколко дни не си видя парите, адвокат ще се свърже с него. И хоп, на другия ден имах пълната сума в картата. Защо всичко трябваше да стане по толкова грозен начин?
Разбира се, той ме потърси и започна да ме обижда. Как съм го притискала, как можело да го заплашвам така. Само че не му се вързах на глупостите и му казах, че не бях аз виновната. Но той не се спря, а ме разнесе в старата ми компания. Така загубих още няколко приятели…
Днес вече не давам пари назаем. При никакви обстоятелства. Тази история ми служи за урок. Когато човек се опари веднъж, трудно повтаря грешката си.
